Той вдигна Мелартак. Клеъри си спомни колко тежък беше този меч и видя как мускулите на Валънтайн се изопнаха, твърди и изпъкнали, като въжета, виещи се под кожата.
— Разбрах — каза той, — че причината тя да ме напусне, е да те защити. Тя мразеше Джонатан, но теб… щяла е да направи всичко, за да те защити. Да те защити от мен. Дори е заживяла сред мундани, което сигурно й е коствало много усилия. Било й е трудно да те отгледа не по нашите обичаи. Ти си половината от момичето, което би трябвало да бъдеш. Притежаваш таланта да създаваш руни, но заради възпитанието ти на мунди, той е пропилян.
Той наклони меча. Сега върхът му висеше точно до лицето на Клеъри; тя го виждаше с ъгълчето на окото си да проблясва като сребриста нощна пеперуда.
— Тогава разбрах, че заради теб Джослин никога няма да се върне при мен. Ти си единственото същество на света, което тя някога е обичала повече от мен. И заради което ме мрази. Затова не мога да понасям да те гледам.
Клеъри извърна лице. Ако щеше да я убива, предпочиташе да не гледа.
— Клариса — каза Валънтайн. — Погледни ме.
Няма.Тя се втренчи към езерото. Далече над водата видя мъждива червена светлина, подобна на загасващ огън в пепелта. Знаеше, че това са светлините на битката. Там бяха майка й и Люк. Добре поне, че те бяха заедно, макар тя да не беше с тях.
Няма да откъсвам очи от тази светлина, помисли си тя. Ще гледам към нея, независимо какво ми предстои. Това ще бъде последната ми гледка.
— Клариса — повтори Валънтайн. — Ти много приличаш на нея, знаеш ли това? Същата си като Джослин.
Тя усети силна болка на бузата си. Беше острието на Меча. Той бе натиснал върха му в кожата й, за да я принуди да обърне глава към него.
— Сега ще призова ангела — каза той. — И искам да гледаш какво се случва.
Клеъри почувства горчив вкус в устата си. Знам защо си толкова обсебен от майка ми. Защото тя е единственото същество, над което си мислил, че имаш пълен контрол, а после се е оказало, че се е обърнала срещу теб и те е наранила. Мислел си, че я притежаваш, а се е оказало, че не е така. Ето защо искаш сега тя да е тук, за да стане свидетел на победата ти. По тази причина постъпваш така с мен.
Мечът се заби по-дълбоко в бузата й. Валънтайн каза:
— Погледни ме, Клеъри.
Тя го погледна. Не искаше, но болката беше прекалено голяма — против волята й главата й се обърна, кръвта закапа на големи, плътни капки от лицето й, които попиваха в пясъка. Когато вдигна глава и погледна баща си, непоносима болка я скова.
Той гледаше надолу към острието на Мелартак, което бе изцапано с нейната кръв. Когато той отново я погледна, в очите му блестеше странна светлина.
— Кръвта ми трябва, за да довърша ритуала — каза той. — Мислех да използвам своята, но когато те видях в езерото, разбрах, че това е начинът на Разиел да ми каже да използвам кръвта на дъщеря си. Затова и почистих кръвта ти от отровата на езерото. Сега си пречистена — пречистена и готова. Така че, Клариса, благодаря ти, задето ми предоставяш кръвта си.
Той наистина го вярва, помисли си Клеъри, наистина е благодарен. Явно от дълго време насам бе загубил способността да прави разлика между принуда и сътрудничество, между страх и желание, между любов и изтезание. И тогава я порази мисълта — какъв бе смисълът да мразиш Валънтайн за това, че е чудовище, когато той дори не знае, че е такъв?
— А сега — каза Валънтайн — трябва ми още нещичко.
Клеъри си помисли: Още нещичко? — точно когато Мечът се дръпна назад и звездната светлина се отрази върху него. Тогава на Клеъри й стана ясно: Разбира се. Не само кръв иска той, но и смърт.Мечът бе напоен с достатъчно кръв; може би му беше харесало, също както и на самия Валънтайн. Очите й проследиха черния блясък, когато той се наклони към нея…
И полетя. Изтръгнат от ръката на Валънтайн, той бе запратен в тъмнината. Очите на Валънтайн се разшириха; погледът му се стрелна надолу, като най-напред се прикова върху кървавата му ръка, която бе държала меча… после вдигна поглед и видя в същия момент като Клеъри какво бе изтръгнало Меча на смъртните от хватката му.