Най-после Джейс я пусна и тя шумно си пое въздух — беше забравила да диша. Той взе лицето й в ръце, прокара пръсти по извивките на скулите й. Светлината се отразяваше в очите му, ярка, каквато беше при езерото, само че сега се долавяха и весели искрици.
— Ето — каза той. — Не беше толкова зле, нали? Независимо че вече не е забранено.
— Било е и по-зле — каза тя, разтърсена от смях.
— Знаеш ли — каза той, като се наведе и леко докосна устните й със своите, — щом толкова ти липсва забраненото, можеш да ми забраниш някои неща.
— Какви, например?
Тя усети усмивката му върху устните си.
— Например това.
След известно време те слязоха по стълбите и отидоха на площада, където множеството бе започнало да се събира, за да гледа фойерверките. Изабел и другите си бяха намерили маса близо до ъгъла на площада и бяха насядали около нея по пейки и столове. Когато стигнаха до тях, Клеъри понечи да отдръпне ръката си от тази на Джейс… но после се отказа. Можеха да се държат за ръце колкото си искат. В това нямаше нищо нередно. Тази мисъл почти я остави без дъх.
— Ето ви и вас! — Изабел се приближи към тях с танцова стъпка и чаша с някаква цикламена течност, която поднесе на Клеъри. — Искаш ли да опиташ?
Клеъри погледна недоверчиво питието.
— Да не ме превърне в гризач?
— Къде остана доверието? Мисля, че това е ягодов сок — каза Изабел. — Пък и е много приятен на вкус. Джейс? — Тя поднесе чашата към него.
— Аз съм мъж, а мъжете не пият розови напитки — каза категорично той. — Размърдай се, жено, и ми донеси нещо кафяво.
— Кафяво ли? — намръщи се Изабел.
— Кафявото е мъжки цвят — каза Джейс и дръпна със свободната си ръка една немирна къдрица от косата на Изабел. — Всъщност, гледай… Алек е облечен в кафяво.
Алек погледна печално към пуловера си.
— Беше черен — каза той. — Но си промени цвета.
— Можеш да го освежиш с лента, обшита с пайети — сви рамене Магнус, като подаде на приятеля си синьо, искрящо питие. — Просто ми хрумна.
— Не го слушай, Алек. — Саймън седеше на ръба на една ниска стена, а до него беше Мая, която изглеждаше задълбочена в разговор с Ейлийн. — Ще заприличаш на Оливия Нютън-Джон в Ксанаду.
— Има и по-лоши неща — отбеляза Магнус.
Саймън се отлепи от стената и се приближи до Клеъри и Джейс. Известно време той ги гледаше замислено, с ръце, пъхнати в задните джобове на джинсите си. Най-накрая проговори.
— Изглеждаш щастлива — каза той на Клеъри. После премести поглед към Джейс. — А ти имаш късмет, че тя изглежда щастлива.
Джейс повдигна вежда.
— Да не би това да е моментът, в който ще ми кажеш, че ако й причиня болка, ще ме убиеш?
— Не — каза Саймън. — Ако причиниш болка на Клеъри, тя е в състояние сама да те убие. С оръжие по избор.
Джейс изглеждаше доволен от тази идея.
— Виж — каза Саймън. — Само исках да ти кажа, че за мен не е проблем това, че не ме харесваш. Стига Клеъри да е щастлива, аз нямам нищо против теб. — Той протегна ръка, а Джейс измъкна своята от тази на Клеъри и разтърси ръката на Саймън със смутено изражение.
— Не е като да не те харесвам — каза той. — Всъщност, точно защото те харесвам, ще ти дам един съвет.
— Съвет ли? — попита Саймън скептично.
— Виждам, че жънеш успехи с вампирския си имидж — каза Джейс, като кимна с глава към Изабел и Мая. — И известност. Много момичета си падат по номера с „чувствителни безсмъртни“. Но на твое място бих зарязал това с бенда. Вампирските рок звезди са демоде, а и ти самият не си особено добър.
Саймън въздъхна.
— Май няма шанс да се върнем на етапа, когато не ме харесваше, нали?
— Престанете и двамата — извика Клеъри. — Не може вечно да се държите като кръгли идиоти!
— Технически погледнато — каза Саймън, — аз мога.
Джейс издаде странен звук и миг по-късно Клеъри разбра, че той се опитва да сдържи смеха си, но без особен успех.
— Ха, разсмях те най-накрая! — ухили се Саймън на Джейс.
— Е — каза Клеъри. — И ако това не е началото на едно прекрасно приятелство… — Тя се огледа за Изабел, която сигурно също беше доволна по свои причини от развитието в отношенията между Саймън и Джейс.