Выбрать главу

Вместо това обаче тя видя някого другиго.

В самия край на магическата гора, където сенките се размиваха в светлината, стоеше стройна жена със зелена като листата на дърветата рокля, дългата й алена коса беше опъната назад със златна диадема.

Кралицата на феите. Тя гледаше право към Клеъри и когато Клеъри на свой ред я погледна, тя вдигна изящната си ръка и й даде знак да се приближи.

Ела.

Дали по свое собствено желание, или по някаква странна магия на феята, Клеъри не можеше да определи, но след като измърмори едно извинение, тя се отдели от групата и се отправи към края на гората, проправяйки си път през оживеното множество. Когато се приближи до кралицата, тя усети присъствието на скупчилите се феи, които бяха заобиколили своята господарка. Дори когато искаше да изглежда, сякаш се е появила сама, придворните й винаги бяха наблизо.

Кралицата вдигна заповеднически ръка.

— Достатъчно! — каза тя. — И нито крачка по-близо.

Клеъри спря на няколко крачки от кралицата.

— Милейди — каза тя, като си спомни за учтивия начин, по който Джейс се обръщаше към кралицата в двореца й. — Защо ме повикахте при себе си?

— Искам да ми направиш една услуга — каза кралицата без предисловие. — И разбира се, аз в замяна ще ти върна жеста.

— Искате услуга от мен? — учуди се Клеъри. — Но… вие дори не ме харесвате.

Кралицата докосна устните си с дългия си бял пръст.

— Феите, за разлика от хората, не отдават значение на неща като харесване. Любов, да, омраза също. Това са полезни чувства. Но харесване… — Тя сви изящно рамене. — Съветът още не е избрал кой от нашите редици да заеме вакантното място — каза тя. — Знам, че Лушън Греймарк ти е като баща. Той би се вслушал в съвета ти. Бих искала да го помолиш да изберат моя елфски рицар Мелиорн за този пост.

Клеъри си спомни как в Залата на Съглашението Мелиорн беше казал, че иска да вземе участие в битката, ако се включат и децата на нощта.

— Не мисля, че Люк го харесва особено.

— Ето пак, пак говориш за харесване — каза кралицата.

— Когато се видяхме в двореца на феите — каза Клеъри, — вие казахте, че с Джейс сме брат и сестра. Но всъщност сте знаели, че не сме. Нали?

Кралицата се усмихна.

— В жилите ви тече една и съща кръв — каза тя. — Кръвта на ангела. Всички, които притежават ангелска кръв, са в известна степен брат и сестра.

Клеъри потрепери.

— Все пак можехте да ни кажете истината. Но не го направихте.

— Аз ви казах истината така, както я разбирам. Всички ние казваме истината, пречупена през нашите разбирания, не е ли така? Някога запитвала ли си се дали няма някоя неистина в историята на майка ти, казана по някакви нейни съображения? Наистина ли си мислиш, че знаеш всяка подробност от миналото си?

Клеъри се поколеба. Без да знае защо, в главата й внезапно прозвуча гласът на мадам Доротея. Ще се влюбиш в неправилния човек, беше предсказала гледачката на Джейс. Клеъри бе възприела думите й като намек за мнимата роднинска връзка, която уж ги свързваше с Джейс. Само че, явно имаше още празнини в спомените й — дори и сега, спомени за неща, събития, които още не бяха изплували в паметта й. Тайни, които не биваше да й бъдат разкривани. Тя бе приела тези тайни за изгубени и незначителни, но може би…

Не. Тя усети как ръцете й се свиват в юмруци. Отровата на кралицата беше фина, но силна. Има ли наистина човек на този свят, който да знае всички тайни за себе си? И не е ли по-добре някои тайни да си останат неразкрити?

Тя поклати глава.

— Това, което направихте в двореца — рече тя, — може и да не сте излъгали. Но постъпихте жестоко. — Тя понечи да се обърне и да си тръгне. — А на мен ми писна от хорската жестокост.

— Наистина ли ще се откажеш от услуга от кралицата на феите? — настоя кралицата. — Не всеки смъртен получава такава привилегия.

— Не ми е нужна услуга от вас — каза Клеъри. — Имам всичко, което искам.

Тя обърна гръб на кралицата и си тръгна.

Когато се върна при групата, която беше оставила, тя откри, че към нея се бяха присъединили Робърт и Мерис Лайтууд, които — за нейна огромна изненада — се ръкуваха с Магнус Бейн, който бе свалил блестящата лента за глава и беше образец на благоприличието. Мерис бе обвила с ръка рамото на Алек. Другите й приятели бяха насядали покрай стената; Клеъри понечи да се присъедини към тях, когато усети как някой я потупва по рамото.