— Но тя не е мъртва — рече, като вдигна поглед към Люк. — Тя не е…
— Клейвът не е знаел — каза й нежно той.
Клеъри изхлипа. Вече не чуваше гласа на Люк, нито го виждаше пред себе си. Пред нея се издигаше неравен склон, от който се подаваха надгробни камъни, подобно на излезли от плът кости. Изведнъж се озова пред черен надгробен камък, в който невъзмутимо бяха издълбани думите: КЛАРИСА МОРГЕНСТЪРН, 1991–2007. Под надписа имаше грубо скициран череп на дете със зеещи дупки на мястото на очите. Клеъри с писък отстъпи назад.
Люк я хвана за раменете.
— Клеъри, какво има? Какво ти е?
Тя посочи.
— Там… погледни…
Но видението беше изчезнало. Пред нея се простираше тревата, зелена и равна, белите мавзолеи се редяха един след друг в правилни редици.
Тя извърна поглед към него.
— Видях собствения си надгробен камък — каза тя. — На него пишеше, че съм умряла… сега… тази година. — Тя потръпна.
Люк се намръщи.
— Това е от водата от езерото. Започваш да халюцинираш. Хайде… да не губим повече време.
Джейс поведе Саймън нагоре по стълбите, а после по къс коридор, от двете страни, на който се редяха врати. Без да забавя крачка, той се насочи към една от тях и я отвори.
— Тук — каза той намръщено, като избута Саймън през прага. Саймън видя нещо като библиотека: редици етажерки с книги, много дивани и фотьойли. — Не би трябвало някой да ни безпокои…
Той млъкна, когато видя как някакъв силует нервно се изправя от един фотьойл. Беше малко момче с кестенява коса и очила. То имаше дребно, строго лице и стискаше в ръка някаква книга. Саймън познаваше достатъчно добре читателските предпочитания на Клеъри, така че още отдалеч позна томчето манга.
Джейс се намръщи.
— Извинявай, Макс. Стаята ни трябва. Имаме важен разговор.
— Но Изи и Алек вече ме изритаха от всекидневната, защото и те били имали важен разговор — запротестира Макс. — Вече не знам къде да отида.
Джейс сви рамене.
— Какво ще кажеш за стаята си? — Той посочи с палец към вратата. — Време е да изпълниш дълга си към страната, хлапе. Изчезвай.
С обидено изражение Макс мина покрай тях с притисната до гърдите си книжка. Саймън изпита съжаление към него — много е лошо да си достатъчно голям, че да искаш да знаеш какво става, но и достатъчно малък, за да те пъдят винаги. Когато мина покрай него, момчето го изгледа с обида и подозрителност. Вампир, какво да очакваш от такъв, казаха очите му.
— Хайде. — Джейс бутна Саймън в стаята, след което затвори и заключи вратата зад тях. Така, със затворена врата, стаята беше толкова слабо осветена, че дори на Саймън му се струваше тъмно. Миришеше на прах. Джейс прекоси стаята и дръпна завесите докрай. Зад тях имаше прозорец с цветно стъкло, от който се разкриваше изглед към канала отвън. Водата се плискаше по къщата само на няколко стъпки под тях, под каменните парапети, с вдълбани в тях потъмнели с времето руни и звезди.
Джейс се обърна навъсено към Саймън.
— Какъв, за Бога, ти е проблемът, вампире?
— Моят проблем? Ти беше този, който ме домъкна тук за косата.
— Защото за малко да им кажеш, че Клеъри не се е отказала да идва в Идрис. Знаеш ли какво щеше да стане? Щяха да се свържат с нея и да се погрижат да дойде. А вече ти казах защо това не бива да се случва.
Саймън поклати глава.
— Не те разбирам — каза той. — Понякога постъпваш така, сякаш те е грижа за Клеъри, а понякога се държиш така, че…
Джейс го погледна втренчено. Из въздуха танцуваха прашинки, като образуваха трептяща завеса между двете момчета.
— Как се държа?
— Флиртуваш с Ейлийн — рече Саймън. — Това някак си не ми се връзва с твоята загриженост за Клеъри.
— Това не е твоя работа — рече Джейс. — Пък и освен това, Клеъри ми е сестра. Знаеш много добре.
— Забрави ли, че бях в двореца на феите? — отвърна Саймън. — Помня какво каза кралицата. Целувката, която момичето най-силно желае, ще я освободи.
— Знаех си, че го помниш. Изгаря мозъка ти, нали, вампире?
Саймън издаде гърлен звук, без дори да подозира, че е способен на това.
— О, не си познал. Няма да се боря за Клеъри с теб. Безумно е.
— Тогава защо ми говориш всичко това?
— Защото — рече Саймън, — ако искаш от мен да лъжа…, не Клеъри, а приятелите ти ловци на сенки… ако искаш да твърдя, че тя по своя воля не е дошла тук и ако искаш да се преструвам, че не знам за нейната сила и способности, ти на свой ред трябва да направиш нещо за мен.