Джейс го хвана за ръката и го обърна към себе си.
— Това е заради Клеъри. Опитвам се да я предпазя. Мислех, че ще си поне малко заинтересован да ми помогнеш.
Саймън погледна многозначително ръката на Джейс, която беше стиснала неговата.
— Как мога да я предпазя, след като не ми казваш от какво?
Джейс не го пусна.
— Поне вярваш ли ми, че това е важно?
— Нямаш представа колко много иска тя да замине за Идрис — каза Саймън. — Ако ще й попреча това да се случи, то трябва да имам дяволски добра причина.
Джейс издиша бавно, неохотно… и пусна ръката на Саймън.
— Това, което направи Клеъри на кораба на Валънтайн — каза тихо той. — С руната на стената — отварящата руна — е, видя какво се случи.
— Тя разруши кораба — рече Саймън. — Спаси живота на всички ни.
— Говори по-тихо. — Джейс тревожно се огледа наоколо.
— Да не искаш да кажеш, че никой друг не знае за това? — попита недоумяващо Саймън.
— Аз знам. Ти знаеш. Люк знае, както и Магнус. Никой друг.
— С останалите как си обясняват случилото се? Че корабът случайно се е разбил?
— Казах им, че нещо се е объркало по време на Ритуала на дяволското преобразяване.
— Излъгал си Клейва? — Саймън не можеше да прецени дали беше очарован или ужасен.
— Да, излъгах Клейва. Изабел и Алек знаят за способността на Клеъри да създава руни, така че се съмнявам, че ще успея да укрия това от Клейва или новия инквизитор. Но ако разберат какво може да прави тя — да създава истински руни, които имат истинска разрушителна сила — те ще я вземат за боец, като оръжие. А тя не е подготвена. Не е създадена за такова нещо… — той млъкна, когато Саймън поклати глава. — Какво?
— Ти си нефилим — каза бавно Саймън. — Не искаш ли най-доброто за Клейва? Дори и ако това означава Клеъри да бъде използвана…
— Искаш да им я предам ли? Да я използват за щит срещу Валънтайн и армията, която е свикал?
— Не — рече Саймън. — Не искам това. Но аз не съм един от вас. На мен не ми се налага да избирам между Клеъри и семейството си.
Кръвта нахлу в лицето на Джейс и то стана тъмночервено.
— Случаят не е такъв. Ако мислех, че това ще помогне на Клейва…, но няма да му помогне. Само ще я наранят…
— Дори ако мислеше, че това ще помогне на Клейва, не би им я предал.
— Какво се опитваш да кажеш, вампире?
— Защото никой друг не може да я има, освен теб — рече Саймън.
Лицето на Джейс изгуби цвета си.
— Значи, няма да ми помогнеш — каза невярващо той. — Няма да помогнеш на нея?
Саймън се поколеба и преди да отговори, някакъв шум разцепи тишината надвиснала над тях. Висок, пронизителен писък, потресаващо отчаян, още по-зловещ поради внезапното си прекъсване. Джейс се огледа наоколо.
— Какво беше това?
Самотният писък бе последван от още писъци и някакъв оглушителен трясък, който щеше да спука тъпанчетата на Саймън.
— Нещо става… другите…
Но Джейс вече тичаше по пътеката, като прескачаше изпречващите му се бурени. Саймън се поколеба за миг, после хукна след него. Беше забравил колко бързо може да тича сега. Тъкмо бе настигнал Джейс, когато завиха зад ъгъла на църквата и излязоха в градината.
Завариха истински хаос. Градината бе покрита с белезникава мъгла, а във въздуха се усещаше тежък мирис — остра миризма на озон и нещо друго, нещо сладникаво и неприятно.
Някакви фигури се щураха напред-назад — Саймън виждаше само части от тях, които ту се появяваха, ту изчезваха в мъглата. Той мерна Изабел, размахваща камшика си, а черната й коса, сплетена на плитки, се виеше около нея. Камшикът й бе като смъртоносен тризъбец от златисти мълнии, разрязващи сенките. Тя парираше придвижването на нещо плътно и огромно — демон, помисли си Саймън — ала още беше посред бял ден. Не беше възможно да е това. Когато се запрепъва напред, той видя, че съществото имаше човешки силует, но беше прегърбено и извито, някак си криво. То носеше в едната си ръка дебела дървена греда и почти на сляпо я размахваше към Изабел.
Малко по-нататък, през една пролука в каменната стена, Саймън видя уличното движение по Йорк авеню, което вдигаше обичайната врява. Небето отвъд института беше ясно.
— Бездушни — прошепна Джейс. Лицето му пламна, когато извади от колана си една от серафимските си ками. — Поне дузина са. — Той бутна грубо Саймън настрани. — Стой тук, разбра ли? Стой тук.