За миг Саймън стоеше замръзнал, докато Джейс се запровира в мъглата. Светлината на камата в ръката му обагряше във въздуха край него в сребристо. Тъмни силуети се щураха напред-назад и на Саймън му се струваше, че гледа през замръзнало стъкло, отчаяно опитвайки се да разбере какво се случва от другата страна. Изабел беше изчезнала, но видя Алек, видя как ръката му се изцапа с кръв, когато прониза гърдите на бездушния, и как после се загледа в гърчещото се тяло на земята. Тогава зад Алек се изправи друг, но Джейс беше там, с по една кама във всяка ръка; скочи във въздуха, после се приземи с рязко движение — и главата на бездушния се търкулна от шията, откъдето бликна черна кръв. Стомахът на Саймън закъркори — кръвта миришеше тръпчиво и отровно.
Той чу как ловците на сенки се викат един друг в мъглата, а бездушните не издаваха нито звук. Изведнъж мъглата се разпръсна и Саймън видя Магнус, застанал с широко отворени очи до стената на института. Ръцете му бяха вдигнати нагоре, между тях проблясваха сини искри, а в камъка на стената, до която се намираше той, зееше квадратна черна дупка. Тя не беше празна, а представляваше нещо като огледало с буен огън в стъклото му.
— Порталът! — викаше той. — Минете през Портала!
Всичко се случи някак едновременно. Мерис Лайтууд появи от мъглата, носейки в ръцете си момче, Макс. Тя се спря, за да извика нещо през рамо, а после се хвърли към Портала и мина през него, изчезвайки в стената. Алек я последва, като дърпаше Изабел след себе си, нейният окървавен камшик се влачеше по земята. Когато той я бутна пред себе си през Портала, нещо изскочи иззад тях от мъглата — бездушен воин, размахал нож.
Саймън излезе от вцепенението си. Той се втурна напред, като викаше името на Изабел, но се препъна и се пльосна, удряйки се толкова силно в земята, че чак дъхът му спря, доколкото изобщо имаше дъх. Той мъчително се надигна и седна, обръщайки се да види върху какво е връхлетял.
Беше някакво тяло. Тяло на жена, с прерязано гърло, с широко отворени, сини мъртви очи. По пепелявата й коса имаше кръв. Мадлен.
— Саймън, размърдай се! — извика Джейс.
Саймън го видя да тича към него от мъглата, с окървавени серафимски ками в ръце. После погледна нагоре. Бездушният воин, който бе видял да преследва Изабел, се задаваше над него, а раненото му лице бе изкривено в грозна гримаса. Когато ножът се спусна към Саймън, той се отдръпна, но въпреки подобрените си рефлекси, не успя да реагира достатъчно бързо. Остра болка го прониза и всичко потъна в мрак.
2
Демоничните кули на Аликанте
Никоя магия на света не би успяла да осигури свободни места за паркиране по улиците на Ню Йорк, помисли си Клеъри, когато с Люк за трети път обиколиха района. Никъде не се откриваше и най-малкото местенце, а на половината улица колите вече бяха паркирани в две редици.
Най-накрая Люк спря пред един противопожарен кран и с въздишка изключи двигателя на пикапа.
— Хайде, ти върви — рече той. — Кажи им, че си тук. Аз ще донеса куфара ти след малко.
Клеъри кимна, но се поколеба, преди да посегне към дръжката на вратата. Стомахът й тревожно се сви, не за първи път и й се прииска Люк да дойде с нея.
— Винаги съм мислела, че при първото ми пътуване през океана ще ми трябва поне паспорт — направи опит да се пошегува тя.
Люк не се усмихна.
— Знам, че ти е нервно. Но всичко ще бъде наред. Семейство Лайтууд ще се грижат добре за теб.
Каза ми го вече поне милион пъти, помисли си Клеъри. Тя потупа Люк по рамото, преди да скочи от пикапа.
— До скоро.
Тръгна по напуканата каменна пътека и колкото повече приближаваше портата на църквата, толкова повече затихваше шумът от уличното движение. Този път й трябваше повече време, за да види отвъд вълшебния прах на Института, който стоеше като маскировъчен пласт, нанесен върху старата катедрала, сякаш запечатан с боя. Изстъргването му от съзнанието й беше трудно, дори болезнено. Най-накрая успя да го премахне и видя цялото великолепие на църквата под него. Високата дървена порта блестеше, сякаш бе току-що полирана.
Във въздуха се усещаше странен мирис на озон и изгоряло. Тя се намръщи и постави ръка на бравата. Аз съм Клеъри Моргенстърн, нефилим, и моля за достъп до Института…
Вратата се отвори. Клеъри пристъпи вътре. Огледа се наоколо, примигна и се опита да разбере кое й се струваше по-различно в интериора на катедралата.