Направи й впечатление, че когато вратата се затвори зад нея, я обгърна мрак, разсейван само от мъждивата светлина, идваща от розетка високо над нея. Досега при всяко нейно посещение преддверието на Института бе осветено от дузини запалени свещи, поставени в пищни свещници и очертаващи пътеката между скамейките.
Извади от джоба си своя камък с магическата светлина и го вдигна високо. От него заискри светлина, която се разля измежду пръстите й. Дори тъмните ъгли на катедралата се осветиха и тя тръгна към асансьора, намиращ се до празния олтар, и машинално натисна бутона за повикване.
Нищо не се случи. След половин минута тя отново натисна бутона, после пак. Залепи ухо до вратата на асансьора и се заслуша. Нищо не се чуваше. Институтът бе потънал в мрак и тишина като механична кукла, чийто часовников механизъм се беше повредил.
Сърцето на Клеъри заби лудо, тя хукна назад и отвори тежката порта. Застана на стълбите пред църквата и панически се огледа. Отгоре небето беше станало кобалтово, а въздухът миришеше още по-силно на изгоряло.
Да не би да е имало пожар тук? И ловците на сенки да са се евакуирали? Но мястото изглеждаше невредимо…
— Не беше пожар. — Гласът бе мек, кадифен и познат. В сенките се открои висок силует, косата на когото беше щръкнала като корона от грозни бодли. Той бе облечен в черен копринен костюм върху лъскава изумруденозелена риза, а по тънките му пръсти блестяха пръстени със скъпоценни камъни. Беше обут в елегантни ботуши, които също блестяха.
— Магнус? — прошепна Клеъри.
— Знам какво си мислиш — каза Магнус. — Но не беше пожар. Мирише на адска мъгла — нещо като омагьосан демоничен дим. Намалява действието на някои магии.
— Демонична мъгла? Значи е имало…
— Нападение над Института. Да. Този следобед. Бездушни — може би няколко дузини.
— Джейс — прошепна Клеъри. — Семейство Лайтууд…
— Адската мъгла притъпи способността ми да се боря ефективно с бездушните. Както и тяхната. Трябваше да ги изпратя през Портала в Идрис.
— И никой от тях не е ранен?
— Мадлен — каза Магнус. — Мадлен е убита. Съжалявам, Клеъри.
Клеъри се отпусна на стълбите. Тя не познаваше кой знае колко възрастната жена, но Мадлен бе единствената й връзка с майка й — с истинската й майка, закоравялата жена-ловец на сенки, която беше непозната на Клеъри.
— Клеъри? — Люк идваше по пътеката през сгъстяващия се мрак. Носеше в ръка куфара й. — Какво става?
Докато Магнус обясняваше, Клеъри седеше, прегърнала коленете си. Като се изключи тъгата по Мадлен, тя изпитваше дълбоко облекчение. Джейс беше добре. Семейство Лайтууд бяха добре. Тя не спираше да си повтаря наум: Джейс е добре.
— Бездушни, значи — каза Люк. — И всички ли са унищожени?
— Не всички. — Магнус поклати глава. — След като изпратих семейство Лайтууд през Портала, бездушните се разпръснаха. Очевидно аз не представлявам интерес за тях. Докато затворя Портала, и всички бяха изчезнали.
Клеъри вдигна глава.
— Затворил си Портала? Но… нали трябва да изпратиш и мен в Идрис? — попита тя. — Искам да кажа, и аз мога да мина през Портала и да се присъединя към семейство Лайтууд, нали?
Люк и Магнус се спогледаха. Люк остави куфара на земята до краката си.
— Магнус? — Клеъри повиши глас, който прозвуча пронизително дори в собствените й уши. — Трябва да отида.
— Порталът е затворен, Клеъри…
— Тогава отвори друг!
— Не е толкова просто — рече магьосникът. — Клейвът следи строго за всяко влизане в Аликанте. Столицата е свещено място за тях… тя е тяхната Ватикана, техният Забранен град. Долноземците не могат да влизат там без разрешение, както и мунданите.
— Но аз съм ловец на сенки!
— Само донякъде — каза Магнус. — Освен това, кулите ще попречат на директното телепортиране в града. За да отворя Портал, който да води в Аликанте, трябва да ги уведомя, за да те чакат от другата страна. Ако се опитам да те изпратя на своя глава, това би било директно нарушение на Закона, а аз не желая да рискувам дори и заради теб, сладкишче, колкото и да си ми симпатична.
Клеъри отмести поглед от извинителното лице на Магнус и се вгледа в замисления Люк.
— Но аз трябва да отида в Идрис — рече тя. — Трябва да помогна на майка си. Трябва да има някакъв друг начин да стигна дотам, начин, при който не се използва Портал.