Как се беше вселил в Риптън?
Ако наистина стоеше заклещен там долу, как се беше докопал до Риптън?
Изведнъж си даде сметка, че върви по посока на кладенеца. Опита се да спре, но установи, че не може. Представяше си как Кери Риптън е направил същото откритие и всичко си дойде на място.
Беше лесно.
Торби с взрив се полюшваха на гърдите му. В съзнанието му танцуваха в бесен ритъм образи и картини: Тери, която го хваща за гайките на колана и го придърпва плътно към себе си, за да му помогне да свърши — най-великият оргазъм, който Джони беше преживял, без дори да си го извади от гащите (съобщете го на Ърнест Хемингуей); Джони Маринвил, който изпълзява с мокрите си дрехи от басейна на „Велер“ и размахва бутилката пред фотоапаратите; Бил Харис, който му обяснява, че подобно пътешествие с мотоциклет може да преобрази живота му, да обърне цялата му кариера…, ако успее да се справи, разбира се. Най-накрая се появи и ченгето с празните сиви очи, които го наблюдаваха в огледалото, ченгето, което обясняваше как Джони скоро щял да научи много повече за „пневма“, „сома“ и „саркс“.
И което беше познало…
— Господи, дай ми Твоята закрила до мига, в който изпълня дълга си — изрече на висок глас той и се остави на тайнствените сили да го издърпат до кладенеца. Дали изобщо би могъл да се съпротивлява? По-добре да не мисли за това.
Наредени в кръг около кладенеца — кладенеца на земята, както го беше нарекъл Дейвид — лежаха множество мъртви същества: койоти и лешояди най-вече, но също така паяци и дори няколко скорпиона. Джони си каза, че тези последни защитници на ини са се разделили с живота в мига, в който със Стив и Мери убиха орела. Силата, която беше поддържала ритъма на сърцата им, си беше отишла по същия начин, по който животът беше напуснал Одри почти в мига, в който Стив изби кантахите от ръката й.
От дъното на кладенеца започна да се издига дим… Всъщност не беше точно дим, а лепкава и рядка кал, която пълзеше към него. Джони си даде сметка, че това нещо е живо и че напомня на протегнати ръце с по три пръста, които се опитват да го докопат. Ръцете нито бяха материални, нито нематериапни. Също както с каменните изображения на зверовете по стените, така и сега на Джони му прилоша, докато наблюдаваше движенията на тези неясни форми. Разбира се, че това е отнело разсъдъка на миньорите. Това беше променило Риптън до неузнаваемост. Зеещите прозорци на пирин мох-а му се хилеха и му говореха… Какво му говореха? Имаше чувството, че ей сега ще ги чуе…
(кай де мун)
„Отвори уста.“
Да, разбира се, неговата уста беше отворена, широко отворена, също като на преглед при зъболекаря. Ако обичате, господин Маринвил, отворете уста, толкова сте жалък и гаден, че и писател не можете да се наречете, побеснявам от вас, иде ми да изляза от кожата си, като ви гледам, но нищо, давайте, отворете широко уста, кай де мун, ти шибано, надуто копеле, ще те наредим, като нов ще те направим, даже по-здрав отпреди, отвори широко уста, отвори широко уста, кай де мун ОТВОРИ ШИРОКО УСТА…
Димът… или каквото и да бе… не бяха ръце с дълги пръсти, а тръби. Не, не тръби…
Дупки.
Да, дупки като очи. Три на брой. Може би повече, но Джони различаваше ясно три. Триъгълник от дупки, две отгоре, една — отдолу, дупки във формата на говорещи очи, на дупки за залагане на мини…
„Точно така — вдъхна му кураж Дейвид. — Точно така, Джони, да приемеш Так в себе си, като го взривиш: това е единственият начин за него да се измъкне от тясната дупка, през която могат да се подадат само тия три гадости — две за носа, една за устата.“
Кафеникаво-черната гнусотия се приближаваше към него: едновременно ужасяваща и привлекателна със своите дупки във формата на усти, уста във формата на очи. Очи, които шепнат. Които обещават. Джони си даде сметка, че получава ерекция. Не му беше точно сега времето, но пък можеше ли подобна дреболия да го спре?
А сега… го смучат… Усещаше как дупките изсмукват дъха от гърлото… от дробовете му…
Изведнъж затвори уста и с един замах си сложи каската. Точно навреме. Само след секунда кафявите ленти се блъснаха в плексигласовото стъкло и с неприятен, скърцащ звук се отъркаха по гладката му повърхност. Като женски устни се разтегнаха пипалата пред очите му, след което се разпаднаха на късове кафява материя, плаваща из въздуха.