Заранта из улицата се носи равна глъчка. Денят е пазарен и долу на мегдана се разпрягат коли. Пред съдилището се трупат селяни. От околийския град са пристигнали двама адвокати с чанти и законници и щъкат между хората. До обяд пазарът и делата се свършват, колите полека се изнизват и градчето отново притихва. Небето се намусва, ситен дъждец зачуква по покривите. Една вратня се отваря, показва се едра, запретната до над лакти боса мома, с големи, кафяви очи и тъмни коси. Буйната и снага напряга шарената басмена рокля. Издрънкват котли, тя изтичва до чешмата. От срещния прозорец акцизният и секретарят на общината надничат към улицата. Секретарят мълчаливо гледа, гледа, и току дига вежди: „Хай да му се не види, кога порасна Дена толкова? Вчера беше ей такова сухо циганче, пък я виж сега как се е наляла… Като нар“… Погледът се замъглява, по лицето му се разлива мечтателна усмивка. Акцизният дърпа мустак, намигва и го бутва с лакът: „Де холан, адаш, и ти… Нар, ама докато не се е разпукал… Ела подир пет години да я видиш, като народи две-три деца… Ще замяза на мешин… Женска хубост ден до пладне…“ — и премята синджирчето на пръста си. Секретарят все пак още веднъж наднича към чешмата. После слизат двамата и отиват в кръчмата на Танаса да чакат пощата.
Събития няма в градчето. Те идват винаги отвън. Мънички, лениви, едни и същи, но все пак събития. Сборът на св. Петка е едно от тях. Тогава от седмици напред всички къщи се готвят, момите шият премени, дечурлигата всяка вечер броят дните. Тогава малкият манастир, десетина километра оттук, зашумява от глъчка, тропот на коли, коне и гайди. От заранта градчето опустява. А там се варят курбани, слагат се софри, вият се хора и песни. Привечер талигите трополят, обкичени с натежнели от месо и вино хора. В тия глухи есенни нощи се зачеват бъдещите стопани на старите изкривени къщи.
Друго събитие е пристигането на следователя. Най-малко дваж през годината той редовно идва от окръжния център. Неговото посещение се очаква — то е зловещо посещение. Рано заранта из някой двор се вдига олелия, запищи и занарежда жена, съседните порти се отварят и затръшват, по ъглите се събират хора. Пак някого са утрепали на чарковете… Късно вечерта пристигат следователят и околийският лекар и отсядат при Танаса. Един стражар се изправя при вратата и разпъжда събраните дечурлига. Около масата на пристигналите се въртят мъже, разправят, питат, отсъждат. Съдията се е оживил, усмихва се, запитва за новини из града, из министерството… На заранта следователят и лекарят поемат с коне към Балкана за оглед и аутопсия и чак вечерта се връщат. С волска кола смъкват и трупа в къщи и на малката порта увисва парче чер плат с кръст в средата.
А на другия ден всичко си тръгва по старому. Хората се пръсват из бахчите, в гората, децата отиват и се връщат от училище, като дигат облаци прах с босите си нозе. Денят е съботен. Довечера на мегдана в долния край ще има хоро. Пред вратите наполиват и помитат, берберинът непрекъснато бръсне и плиска из улиците легени сапунена вода. Слънцето се спуска над високите червеникави гори. Камбаната звъни. А долу, на мегдана, ручилото вече се нагласява. Минават момичета, хванати подръка, в полуселски-полуградски премени. Засукал тънък мустак, бърза закъснял ерген и върти в ръка мораво димитровче. Сега вече гайдата завива тънко-тънко, а ручилото мазно приглася. Свирачът, надул бузи, зачервен и облещен, потропва с ковани кундури. Хорото се люшва, отначало малко тромаво, после плавно и мерно, после заситни-заситни и се сбере накуп, па току изведнъж се разгъне, друсне равно-равно и се разшири като жив и пъстър колан. Пристигат нови откъм гробищата. Някой запитва: „Изпратихте ли го?“, „Изпратихме го, бог да го прости!“ После един тук, друг там разкъсват за миг сплетената верига, хващат здраво подадените ръце, подвикват късо и удрят токове о земята. Встрани секретарят и акцизният оглеждат заруменелите моми и си смигат. Откъм полето с проточено мучене се връща градската черда.
Съдията вечеря по-рано тоя ден и тръгва пак самин да се поразходи. Не му се спи. Не му се седи и в кръчмата. Нито в кафенето. Топло му е, а покашлюва. Настинал е навярно снощи… Ама поне си поприказва — за половин година… Пътят е пуст. Всички са долу тая вечер, на хорото. И то вече свършва… Каква тъмнина… чак чоголно ти става… Следователят е пристигнал вече в града. И докторът. Късно е. Време е и той да се прибира…