Тя строго го изгледа. Понякога това помагаше и дървото преставаше да върши бели.
— Най-обикновена ябълка — отсече, приведе се към люляковия храст и отново заизтръгва бръшляна.
Тейлър пъхна ръце в джобовете си и безмълвно впери поглед в нея. Клеър бе свикнала да работи сама в градината и едва сега осъзна, че й е липсвало човешко присъствие. Спомни си как помагаше на баба си. Градинарството не би трябвало да е самотно занимание.
Най-сетне Тейлър наруши мълчанието:
— Отдавна ли живеете в Баскъм?
— Почти през целия си живот.
— Почти ли?
— Родът ми е местен. Майка ми е родена в градчето, известно време е живяла другаде, но се върна заедно с мен, когато бях на шест. Оттогава съм тук.
— Значи сте местна.
Клеър се вцепени. Как бе възможно? Как го бе сторил само с три думички? Току-що й беше казал тъкмо това, което тя копнееше да чуе. Домогваше се до нея, без да подозира какво прави. Той беше бръшлянът, нали? Много бавно извърна глава и погледна върлинестия мъж с грубовато лице и прекрасни кафяви очи.
— Да — прошепна едва чуто.
— А кои са гостите ви?
Едва след секунда тя осъзна смисъла на думите му:
— Гости ли? Не очаквам гости.
— Видях как пред къщата ви спря кола, пълна с кашони и сакове. Реших, че някой се преселва у вас.
— Странно. — Клеър се изправи и свали ръкавиците. Обърна се и излезе от градината, но първо се увери, че Тейлър я следва. Не смееше да го остави сам при дървото въпреки твърдението му, че не обича ябълки. Измина алеята, заобикаляща къщата, и спря като ударена от гръм до магнолията в двора. Тейлър застана зад нея и я хвана за раменете, сякаш бе усетил, че краката й се подкосяват.
Този бръшлян!
Момиченце на около пет годинки тичаше с разперени ръце из двора. Някаква жена се беше облегнала на раздрънканото субару комби, скръстила беше ръце на гърдите си и наблюдаваше детето. Косата й беше сплъстена, под очите й имаше тъмни кръгове, изглеждаше крехка и уязвима. Сякаш едва се сдържаше да не затрепери и да рухне.
Клеър машинално се запита дали, когато бременната Лорълай се е появила ненадейно с шестгодишната си дъщеричка, вкопчена в ръката й, баба й е изпитала същите чувства — облекчение, гняв, печал, паника.
Насили се да се раздвижи и прекоси двора, поне за миг забравила Тейлър.
— Сидни?
Сидни се стресна и се отдръпна от колата. Изгледа сестра си от глава до пети и едва тогава се усмихна. Изплашената жена, която отбранително притискаше ръце до гърдите си, бе заменена от предишната Сидни — онази, която се подиграваше на фамилното име, без да подозира какво щастие е да си родена тук.
— Здрасти, Клеър.
Клеър спря на няколко метра от нея. Хрумна й, че може да е призрак или двойница на сестра й. Сидни не би позволила да я видят с коса, сплъстена от мръсотия. За нищо на света не би допуснала да се покаже пред хората с тениска, изцапана с храна. Тя беше такава чистница, толкова организирана. Полагаше неимоверно старание да не прилича на другите Уейвърли.
— Къде беше?
— Къде ли не. — Невероятната усмивка озари лицето й и вече нямаше значение как изглеждат косата и дрехите й. Да, наистина беше Сидни.
Малката престана да обикаля двора и изтича при нея. Сидни я прегърна:
— Дъщеря ми Бей.
Клеър погледна детето и се насили да се усмихне. Момиченцето беше тъмнокосо като нея, но имаше сините очи на майка си.
— Здравей, Бей.
— А господинът е… — подхвърли Сидни.
— Тейлър Хюс. — Той подаде ръка. Клеър се сепна — не беше усетила кога отново е застанал зад нея. — Живея в съседната къща.
Сидни се здрависа с него и кимна:
— Къщата на семейство Сандърс. Стегнали сте съборетината. Не беше синя последния път, когато я видях, а мръснобяла.
— Заслугата не е моя. Купих я ремонтирана.
— Аз съм Сидни Уейвърли, сестрата на Клеър.
— Приятно ми е. Е, аз тръгвам. Клеър, ако ви потрябвам… — Потупа я по рамото и се отдалечи. Клеър беше обзета от противоречиви емоции. Не искаше той да си тръгва, но, разбира се, не можеше и да остане. Оставил я беше насаме със Сидни и мълчаливата й дъщеричка и тя се чувстваше като в небрано лозе.
Сестра й повдигна вежди:
— Много е секси.
— Уейвърли — промърмори Клеър.
— Какво?
— Ти каза, че фамилното ти име е Уейвърли.