— Поразена съм — промърмори. — Не подозирах какво можеш. Всички ли рецепти са на баба?
— Само някои. Например рулото с плънка от бекон и глухарчета и лавандуловият хляб.
— Не ми позволяваше да ги видя, като бях малка.
Клеър се извърна и избърса длани в престилката си:
— Виж какво, за утре имам голяма поръчка. Обадих се на две момичета, които понякога ми помагат през лятото, но ако ти трябват пари, можеш да ги заместиш.
Сидни смаяна я изгледа:
— Искаш да ти помогна ли?
— Обикновено се справям сама, обаче за големи тържества ми е необходима помощ. Ще останеш ли до утре?
— Разбира се. Какво? Не ми ли вярваш?
— Ще се възползвам от помощта ти, докато си тук.
— Май е очевидно, че съм закъсала за пари.
Клеър се поусмихна и ледът помежду им сякаш се пропука. Сидни дотолкова се окуражи, че добави:
— Разкажи ми за този Тейлър.
Сестра й сведе поглед и отново се обърна към плота:
— Какво за него?
— Идва ли днес?
— Не идва всеки ден. Всъщност вчера се отби за пръв път. Донесе ябълките, които паднали в двора му.
— Ти закопа ли ги?
— Винаги закопаваме ябълките, които падат от дървото — отвърна Клеър, а Бей озадачено я изгледа.
Сидни потръпна — искаше й се колкото е възможно по-дълго да предпази дъщеричката си от семейните тайни. В името на сигурността й бе жертвала възможността Бей да бъде смятана за нормална. Колкото и умна да беше малката, нямаше начин да й обясни решението си.
— Този Тейлър… — подхвана, преди Бей да започне да задава въпроси. — Неженен ли е?
— Не зная. — Клеър взе тавата с виолетките и я пъхна във фурната, която беше включила на най-ниската степен.
— Харесва ли ти?
— Не! — възрази леля й като гузна ученичка.
— Мястото му е тук — изчурулика Бей.
Клеър сепнато се обърна към нея.
— Не се учудвай — промърмори Сидни. — Тя има собствено мнение относно мястото на всички и всичко.
— А, сега разбирам. Помолих я да ми даде вилица и тя отвори чекмеджето с приборите. Попитах я откъде знае къде са, отговорът бе, че там им е мястото. — Клеър замислено изгледа момиченцето.
— Не! — прошепна Сидни. — Не е каквото си мислиш! Не й го натрапвай.
— Нямам подобно намерение — обидено отвърна сестра й. — И на теб не ти е натрапено. Всъщност ти избяга от него и никой не те спря.
— Целият град ми го натрапи! Опитах се да бъда нормална, но не ми позволиха. — Тиганите, окачени над централния плот, започнаха тревожно да се полюшват като старица, която кърши ръце. Сидни се загледа в тях и въздъхна. Беше забравила колко чувствителна е къщата, как дъските на пода вибрираха от гнева на хората и как прозорците се отваряха, когато всички в стаята се засмееха в един глас. — Извинявай, нямах намерение да споря. Кажи какво да правя.
— Нищо засега. Бей, отиди с майка си. — Клеър свали престилката на малката и отново се обърна към сестра си: — Имаш ли бяла блуза и черна пола, за да ми помогнеш утре при сервирането?
— Имам бяла блуза — отвърна Сидни.
— Ще ти дам някоя от моите поли. Сервирала ли си преди?
— Да.
— С това ли се занимаваше, след като замина? Сервитьорка ли беше?
Сидни побутна Бей, за да излезе от кухнята. Какъв беше животът й, след като разпери криле и излетя от Баскъм? Бягства, кражби, мъже. Клеър не разбираше от тези неща. Нямаше да й разкаже за миналото си. Поне засега. Не можеше да сподели дори със собствената си сестра, след като не беше сигурна, че тя ще я разбере.
— Занимавах се с много неща. Била съм и сервитьорка — измънка.
По-късно следобед Сидни седна на верандата и се загледа в дъщеричката си, която се премяташе из двора като акробатка. Видя Иванел, която крачеше по тротоара, и се усмихна. Старицата беше по син анцуг, през рамото си беше преметнала обичайната голяма чанта. Навремето Сидни обичаше да гадае какво има в прословутата торба. Предимствата да си от фамилията Уейвърли бяха прекалено малко, но Иванел бе едно от тях. Старицата спря да поговори с Тейлър, който стоеше посред двора си и мрачно се взираше в купчината окосена трева. Очевидно беше отегчен — Сидни безпогрешно разпозна признаците. Косата му беше доста дълга, вероятно я бе оставил да порасте, за да не се къдри. Означаваше, че той притежава творческа натура, която се опитва да контролира чрез безсмислена работа, премествайки окосената трева от единия в другия край на двора.