— Минава пет. В какъв цвят боядисвате кухнята?
Той поклати глава и се засмя:
— Май не ме разбрахте. Рисувам в кухнята. Там е триножникът ми.
— О, вие сте художник!
— Преподавам изкуство в „Ориън“. — Той грабна вестниците, натрупани върху един стол, и я покани да седне.
— Откога сте в Баскъм? — попита Сидни и се настани на стола.
— Скоро ще стане година. — Тейлър се огледа за свободно място, на което да седне, отново прокара пръсти през косата си и я отметна от челото си.
— Хрумна ми нещо. Ако искате, мога да ви подстрижа.
Той се обърна към нея и озадачено я изгледа:
— Можете ли?
— Пред вас стои жена, изкарала с отличие курсове за стилист.
— Чудесно. Благодаря. — Тейлър свали един кашон от канапето и седна. — Благодаря и задето се отбихте. От съседите познавам само госпожа Краноуски, която по цял ден преследва из квартала кучето си Едуард.
Сидни прихна:
— Помня я. Сигурно вече е стогодишна.
— Но все още много пъргава.
Тя отново се засмя и мислено се поздрави, че му предложи да го подстриже.
— Утре ще си донеса пособията и ще ви оправя прическата. Имате ли нещо против да взема и дъщеря си?
— Ни най-малко.
Сидни се втренчи в него:
— Знам, че харесвате сестра ми.
Изявлението й го завари неподготвен, но бе прекалено възпитан, за да не отговори.
— Не обичате да увъртате, а? — подхвърли. — Само бегло познавам сестра ви, но… да, харесвам я. Заплени ме още щом я зърнах. — Тейлър се усмихна, приведе се и опря лакти на коленете си. Ентусиазмът и откровеността му бяха заразителни като прозявка. Сидни също се усмихна. — Сънувах я, както не съм сънувал никого преди. Косата й беше къса, прибрана с диадема… — Той млъкна и се облегна назад. — Предпочитам да замълча, иначе ще ви се стори прекалено нелепо.
Сидни не мислеше, че изявлението му е нелепо. Изглеждаше симпатичен и толкова искрен, че тя мъничко завидя на сестра си.
— И дъщеря ми я харесва — промълви.
— Май не сте много доволна.
— Не, разбрахте ме погрешно. — Сидни въздъхна. — Очаквах съвсем друго. Навремето с Клеър не се разбирахме. Май и двете се зарадвахме, когато напуснах Баскъм. Знаех, че тя не ме харесва. Предполагах, че няма да харесва и дъщеря ми.
— Колко време ви нямаше?
— Десет години. Мислех, че никога повече няма да стъпя тук. — Поклати глава, сякаш за да прогони мислите си. — Нали не се сърдите, че ви посетих? Харесвате сестра ми, а не мен, и не ви свалям. Само че понякога изпитвам неудържимо желание да се махна от онази къща. Да поръчаме ли пица? Аз черпя.
— Чудесна идея. Май днес не съм хапнал нито залък. И още нещо — ако ще се виждаме често, да си говорим на „ти“, става ли? — Тейлър замислено я изгледа. — Нямам нищо против да идваш, когато пожелаеш, но след като те е нямало десет години, не искаш ли да се срещнеш със стари приятели и приятелки?
Стари приятели и приятелки! Тя стисна устни, за да сподави горчивия си смях. Какви ти приятели, точното определение бе двулични злобари, които гледаха да й забият нож в гърба.
— Не — промълви. — Те спадат към категорията хора, заради които мислех, че повече няма да се върна в Баскъм.
— Изгорила си всички мостове, така ли?
Въпросът му я изненада. Въпреки хаоса в къщата му този човек очевидно бе доста проницателен.
— Нещо такова — измънка тя.
Четвърта глава
Същата вечер, докато се приготвяше за благотворителния бал, живеещата в другия край на Баскъм Ема Кларк не подозираше, че животът й ще се преобърне. Всъщност очакваше с нетърпение тържеството заради вниманието, с което неизменно я обграждаха.
Жените от фамилията Кларк обожаваха да са център на вниманието най-вече от страна на представителите на силния пол. Постигаха го без усилия заради легендарните си сексуални умения. И винаги се омъжваха за заможни мъже.
Хънтър Джон Матисън, съпругът на Ема, се смяташе за най-желания ерген в градчето. Беше любезен, красив, атлетичен и наследник на семейната империя, притежаваща заводи за сглобяеми къщи. С присъщите й проницателност и пресметливост майката на Ема беше решила, че дъщеря й ще бъде негова съпруга, още когато двамата едва бяха проходили, фамилиите им принадлежаха към един и същ обществен кръг — ето защо не й беше трудно да прави намеци и да манипулира нещата в желаната от нея посока. Веднъж двете семейства дори летуваха заедно на Кейп Мей (тогава Ема и Хънтър Джон бяха десетгодишни).