— Погледнете каква прекрасна двойка са — подхвърляше при всяка възможност амбициозната родителка.
Единственият проблем бе, че въпреки манипулациите на госпожата, въпреки красотата и общественото положение на Ема и факта, че от петнайсетгодишна тя подлудяваше момчетата, докато се натискаше с тях зад скамейките на игрището, през целия гимназиален курс Хънтър Джон беше безнадеждно влюбен в Сидни Уейвърли.
Разбира се, знаеше, че не бива да се замесва с нея. Хора с неговото обществено положение не общуваха с представители на фамилията Уейвърли. Обаче всичките му приятели знаеха, че той чезне по Сидни. Разбираха го по погледите му и поведението му на трагичен герой, за когото животът без любов е безсмислен.
След като навърши шестнайсет за пръв и последен път се разбунтува и се осмели да покани на среща Сидни. За всеобща изненада родителите му не се възпротивиха.
— Нека се позабавлява — заяви баща му. — Тя е хубавица и май не се е метнала на другите Уейвърли, следователно е безобидна. Момчето ми знае какво се очаква от него, когато се дипломира. На неговите години и аз си поживях, преди да осъзная, че е време да улегна.
Този ден беше вторият най-ужасен ден в живота на Ема.
Изминаха две години, през които богатите съученици на Хънтър Джон бяха принудени да приемат Сидни, защото двамата влюбени бяха неразделни. Ариел, майката на Ема, я посъветва да стиска зъби и да се сприятели със съперницата, затова, макар сърцето й да се късаше, девойката я послуша. Започна да кани Сидни да нощуват заедно. Въпреки наличието на много стаи винаги казваше на „приятелката си“, че трябва да спи на пода. Сидни нямаше нищо против — мразеше родната си къща и беше готова на всичко поне за малко да се махне от познатото обкръжение. Много често обаче Ема оставаше при нея — разпитваше я за какво ли не, пишеше си домашните. Сидни беше никаквица от семейство Уейвърли, но бе умна, забавна и имаше златни ръце. Веднъж й направи прическа и през този ден за Ема всичко вървеше като по вода, дори Хънтър Джон й направи комплимент. Колкото и да се опитваше, Ема никога не можа да се среши по този начин. На моменти тя дори харесваше Сидни.
Една нощ обаче, докато лежаха в спалните чували на пода, Сидни й довери, че с Хънтър Джон „ще го направят“ за пръв път. Ема едва сдържа сълзите си.
Това вече бе прекалено. Години наред наблюдаваше как младежът, отреден за нея, е лудо влюбен в друга. Принудена бе да се сприятели със съперницата си, а сега нахалницата казваше, че ще спи с него. Сексът бе най-силното оръжие на Ема, тя знаеше, че е неповторима в леглото, а ето, че Сидни щеше първа да има любимия й. С неимоверно усилие на волята издържа, докато проклетницата заспа, и изтича да сподели с майка си.
Ариел, която вече беше в разкошното си легло с бели копринени чаршафи, я прегърна, помилва я по косата. В спалнята винаги се усещаше мирисът на ароматизирани свещи, кристалният полилей искреше. Майка й бе всичко, което Ема мечтаеше да бъде, фантазия от плът и кръв.
— Чуй ме, скъпа — спокойно каза Ариел, — ти вече го правиш повече от година, и то добре. Всички жени от фамилията Кларк са отлични любовници. Защо според теб винаги си хващаме богати съпрузи? Той ще й принадлежи, но за малко, а ти ще го имаш за цял живот. Разбери, че е въпрос на време. Винаги ще бъдеш страхотна в леглото и е хубаво, когато мъжете имат база за сравнение. От друга страна, нищо не ти пречи да наплашиш нахалницата. Колкото и да е невероятно, повечето жени се боят от първото сношение.
Ема се засмя. Жените от фамилията Кларк не се страхуваха от секса.
Майка й я целуна по челото (устните й бяха хладни и нежни), отново се изтегна на леглото и промърмори:
— Върви си. Баща ти скоро ще се прибере.
На другия ден Ема разказа на Сидни какви ли не страхотии за половия акт и я посъветва да прави тъкмо каквото не трябваше. После не я разпита за подробностите, но след време, когато за пръв път се люби с Хънтър Джон, изражението му й каза всичко, което я интересуваше.
Сидни напусна градчето, след като той скъса с нея на абитуриентския бал. Въздушните й кули внезапно рухнаха, илюзорният й свят изчезна. Бе съкрушена, когато осъзна, че с Хънтър Джон не могат да са заедно в реалността, че хората, с които се беше сприятелила, ще й обърнат гръб след завършване на гимназията. Те щяха да заемат подобаващите им места във висшето общество на Баскъм и да осъществят онова, което очакваха родителите им. А Сидни бе само една Уейвърли. Отношението им я наскърби и разгневи. Никой не подозираше, че не е знаела какво я очаква. Но тя беше лудо влюбена в Хънтър Джон и мислеше, че завинаги ще бъдат заедно.