Ема нямаше представа за какво намеква майка й, но се засмя, обзета от радостно предчувствие:
— Мамо, каква е изненадата? Купила си ми нещо, така ли?
— В известен смисъл — да. — Ариел загадъчно се усмихна.
— Мамо, какво е! Кажи ми, кажи!
Тя неволно повиши глас и Хънтър Джон, който разговаряше със свои приятели, се обърна и попита:
— Какво става, Ема?
Тя го хвана за ръката и го придърпа към себе си:
— Мама ми е приготвила подарък, обаче го пази в тайна.
— Край на тайните. Ето го. — Ариел вдигна чашата си с шампанско и кимна към вратата.
— Какво? — възбудено възкликна Ема. — Къде е? — Видя как от къщата излязоха две жени, очевидно от прислугата. Тъкмо щеше да извърне поглед и отново да попита какъв е големият подарък, но изведнъж разбра коя е едната сервитьорка. — Клеър Уейвърли? Възложила си й да организира моето празненство? — Ненадейно осъзна ужасната истина, погледът й се стрелна към другата жена. — Боже мой!
— Сидни Уейвърли ли виждам? — попита Хънтър Джон. Пусна ръката на съпругата си и тръгна към Сидни, сякаш бе привлечен от силен магнит.
Ема просъска:
— Мамо, как можа!
— Не се дръж като глупачка — настойчиво прошепна Ариел, — отиди при тях. Накарай гостите да я погледнат. Нека всичките й стари приятели я погледнат.
— Невероятно е, че ми го причиняваш.
— Онази се е върнала, следователно се налагат спешни мерки. Вземи нещата в свои ръце, покажи й, че мястото й не е сред нас, че няма шанс да върне миналото. И покажи на съпруга си, че я превъзхождаш. И не само сега, а открай време. Ти си кралицата на бала, а тя — най-обикновена сервитьорка. Тръгвай!
Разстоянието от няколко метра се стори безкрайно на Ема. Хънтър Джон се беше приближил до Сидни и се взираше в нея, докато тя пренасяше чиниите с ордьоври от подносите върху дългите маси. Още не го беше погледнала. Нима се преструваше, че не го е забелязала? Кокетничеше ли? Беше отслабнала и изглеждаше по-възрастна, но лицето й бе все така красиво, косата й — умело подстригана. Не й се налагаше да я боядисва, нито да я къдри, както правеше Ема от дванайсетгодишна.
Ема бе на няколко крачки от тях — достатъчно близо, за да чуе как Хънтър Джон се прокашля и промърмори:
— Сидни Уейвърли, ти ли си?
От този миг насетне събитията се развиха с главоломна скорост. Сидни рязко вдигна глава и се озова лице в лице с голямата си любов. Елиза Бофорт, която стоеше до най-близката маса, се обърна кръгом. Клеър заряза сервирането и впери тъмните си очи в сестра си — изражението й беше като на строга учителка.
— Открай време твоите празненства са блестящи, Ема — заяви Елиза и с нехайна походка се приближи до приятелката си. — Кари — провикна се, — ела, скъпа, това не е за изпускане.
Кари Хартман, тяхна съученичка от гимназията, побърза да се отзове.
— Виж ти, кой се е върнал — произнесе напевно. Тя бе единственото момиче, което можеше да съперничи по красота на Сидни.
Сидни бе като животно, хванато в примка, и Ема внезапно я съжали.
— Чухме, че си се върнала — подхвърли й Елиза. — Доста време отсъства. Къде беше?
Сидни избърса ръце в престилката си и прибра зад ухото си немирен кичур коса.
— Бях къде ли не — промълви, гласът й леко трепереше.
— Беше ли в Ню Йорк? — обади се Хънтър Джон. — Навремето мечтаеше да го видиш.
— Живях там една година. — Тя се огледа. — Къде са вашите?
— От две години живеят във Флорида. Татко се пенсионира, аз поех семейния бизнес.
— Значи ти живееш тук, така ли?
— Ние живеем тук. — Ема хвана под ръка съпруга си и притисна до рамото му пищните си гърди.
— Ема? С Хънтър Джон сте… женени?
Изненадата на Сидни жегна Ема — как смееше тази никаквица да се учудва, че Хънтър Джон е предпочел друга пред нея?
— Оженихме се същата година, когато завършихме гимназията. Веднага, след като ти замина, Сидни… Ако обичаш, виждам два празни подноса — добави, макар че не й се искаше да играе ролята на капризна господарка. От друга страна, много по-лесно бе да си внуши, че Сидни си е изпросила унижението. Само че това не я успокояваше. Не желаеше да злепоставя бившата си съперница. В крайна сметка тя бе хванала в мрежата си едрата риба, нали така? Само че майка й би постъпила именно така. И ако се съди по това колко години въртеше съпруга си на малкия си пръст, тази тактика явно бе печеливша.
Хънтър Джон се извърна към Ема, погледна Сидни, после промърмори на жена си: