— Ти си и човешко същество. В реда на нещата е да се срещаш с мъж. Да имаш чувства. Излез с Тейлър, накарай хората да кажат: „Не е за вярване, че тя го направи.“
— Говориш като мама.
— Комплимент ли ми направи?
Клеър спря до вратата и се засмя:
— Не съм сигурна.
Сестра й седна в леглото и оправи възглавницата си.
— Събуди ме утре и ще дойда с теб, когато доставяш канелените кифлички — каза и отново си легна.
— Не. Мога и… — Клеър млъкна, след секунда добави: — Благодаря.
Шеста глава
Във вторник сутринта Клеър обяви, че отива на пазар. Сидни попита може ли да я придружат заедно с Бей. Искаше да си купи вестник и да прегледа обявите за работа, освен това, колкото и да й беше неприятно, трябваше да върне блузата, която й подари Иванел. Отделила бе настрана сумата, която Клеър й плати за съвместната работа, и й бяха необходими пари за тоалетни принадлежности и „детска“ храна за дъщеричката й. Сестра й беше страхотна готвачка, но предишния ден се оказа като в небрано лозе, когато малката я попита има ли пица.
Оставиха колата пред магазина на Фред, Клеър и Бей влязоха да пазаруват, а Сидни тръгна по тротоара, като любопитно се оглеждаше. Градчето не се беше променило, само до фонтана в центъра се мъдреше модернистична скулптура, очевидно дело на студент, представляваща подобие на дъбово листо.
Тя влезе в „Максин“ и установи, че през изминалите десет години собствениците на магазина са се сменили два пъти — сегашната управителка беше елегантна жена на петдесетина години. Тя върна парите за блузата, а когато Сидни попита не търсят ли продавачка, отвърна, че засега имат достатъчно персонал, но ако младата дама си остави телефона, ще й позвъни при откриване на вакантно място. Ала щом чу името Уейвърли, попита дали младата жена е роднина на Клеър. Сидни кимна, а дамата мигновено стана по-любезна — миналата година Клеър направила сватбената торта на дъщеря й и всичките им приятели от Атланта още говорели за този шедьовър на сладкарското изкуство. После добави, че при първа възможност непременно ще се обади.
По обратния път към магазина на Фред Сидни мина край козметичен салон „Бяла врата“. Преди десет години тук се помещаваше фризьорският салон „Къдрици“, сега обаче заведението за разкрасяване бе станало много по-шикозно. Отвътре излезе клиентка, обгърната от миризмата на препарати, донякъде прикривана от нежния аромат на шампоан. Сърцето на Сидни се сви. О, колко й липсваше любимата работа! Отдавна не беше стъпвала във фризьорски салон, но минеше ли край някой, ръцете винаги я засърбяваха да хване ножицата и да подстриже някого.
Настръхна както всеки път, когато си представеше, че отново ще е щастлива. Първата й мисъл бе да попита за работа, но от горчивия си опит знаеше, че така има опасност Дейвид отново да я открие. От друга страна, навремето се беше записала в курса за фризьор-стилисти под истинското си име, което извергът не знаеше. Нямаше опасност той да ги намери тук. Бе абсурдно да си мисли, че Дейвид ще довтаса само защото тя искаше да работи. Открил ги беше в Боас, защото бе имала глупостта да запише Бей в детската градина, без да й измисли ново име. Всъщност не бе глупост, а липса на избор, защото директорката беше поискала удостоверението за раждане на малката. Сега вярваше, че Дейвид ще търси само Сидни Уоткинс, не и Бей. Нямаше да повтори предишната грешка. Тук фамилното име на дъщеричката й беше Уейвърли.
Пооправи косата си — радваше се, че тази сутрин си беше подстригала бретона и си беше направила прическа.
Изпъна рамене и влезе в салона.
Беше опиянена от радост, когато се срещна с Клеър и Бей, които я чакаха пред магазина. Усмихваше се, докато им помагаше да натоварят покупките в минивана, многозначително поглеждаше сестра си. Накрая Клеър не издържа и подхвърли:
— Добре, де, сподели какъв е поводът за усмивките.
— Познай.
Клеър също се усмихна, повлияна от настроението на сестра си:
— Какво се е случило?
— Намерих си работа! Казах ти, че ще остана. И сега го доказах, нали?
Клеър престана да се занимава с подреждането на покупките, обърна се и озадачено я изгледа:
— Но нали аз те назначих?
— Клеър, ти работиш за трима. Само от време на време ти е необходима помощ. Ще бъда на разположение винаги, когато ти потрябвам. — Сидни избухна в смях. Нищо не можеше да помрачи настроението й. — Само не искай от мен да сервирам на Ема, иначе… но ти го знаеш.