Едно я удари по крака. Бей отвори очи и погледна дървото. То продължи да я замеря с ябълки, все едно я подканяше да си поиграят.
Гласът на Клеър я изтръгна от унеса й. Днес майка й за пръв път бе на работа и беше поверила дъщеричката си на леля й. Сидни беше забранила на Бей да припарва в градината, но Клеър й разреши да отиде, но при условие, че няма да откъсне нито едно цвете.
Бей много се зарадва, че най-сетне ще види градината. Надяваше се, че не е сторила нещо, с което да разгневи леля си.
— Тук съм! — провикна се и се изправи. — Не съм откъснала нито едно цвете.
Клеър стоеше до портичката в другия край на градината. Държеше огнеупорен съд, покрит с алуминиево фолио.
— Ще занеса това на Тейлър — извика. — Ела с мен.
Бей затича по пътечката, покрита с чакъл. Радваше се, че отново ще види Тейлър. С майка й му бяха гостували и той позволи да рисува на листа хартия, прикрепен към статива, после закачи на хладилника картината й.
Клеър затвори и заключи градинската портичка, после двете заобиколиха къщата и влязоха в двора на Тейлър. Бей вървеше близо до леля си. Харесваше миризмата, която се излъчваше от нея, струваше й се някак успокояваща — миризма на сапун за пране и градински билки.
— Лельо Клеър, защо дървото ме замеря с ябълки?
— Иска да изядеш една.
— Не обичам ябълки.
— То знае.
— Защо ги заравяш?
— Никой не бива да ги вкуси.
— Защо?
Клеър се поколеба за миг, после отговори:
— Който изяде ябълка от това дърво, ще види най-важното събитие в живота си. Ако е хубаво, внезапно ще проумее, че каквото и друго да прави, никога няма да постигне същото щастие. Ако е лошо, до края на живота му ще го терзае очакването да се случи някаква трагедия. Никой не бива да зърва в бъдещето.
— Сигурно има хора, които искат да разберат какво ще стане с тях.
— Така е. Но докато дървото е в нашия двор, ние решаваме какво да правим.
— Искаш да кажеш, че дворът е и мой?
— Разбира се. — Клеър се усмихна. За миг се превърна в момиченце на възрастта на племенницата си, щастливо като Бей, задето за пръв път в живота си изпитва усещане за принадлежност.
— Каква приятна изненада! — възкликна Тейлър, когато отвори вратата и ги видя.
Преди да почука, Клеър си беше казала, че трябва да се държи непринудено и дори леко дистанцирано. Щом го видя обаче, решителността й се изпари, дъхът й секна. Понякога толкова се изнервяше, че й се искаше да изпълзи от тялото си. Запита се какво ще стане, ако целуне Тейлър. Дали щеше да й помогне, или да влоши положението? Той приветливо се усмихна — явно не се беше подразнил, че бе цъфнала на прага му без предупреждение. Клеър си каза, че и тя би реагирала по същия начин. Само че двамата с него бяха коренно различни характери.
— Влизайте — подкани ги Тейлър.
— Приготвих ти задушено — избърбори тя и му подаде съда, покрит с фолио.
— Ухае апетитно. Заповядайте, влезте.
Да влязат ли? Тъкмо от това се боеше Клеър. Забеляза озадачения поглед на малката и неохотно пристъпи в коридора, за да я успокои, че всичко е наред.
Минаха през оскъдно обзаведената дневна, в единия ъгъл на която бяха струпани кашони, и влязоха в кухнята, боядисана в бяло и с остъклени шкафчета. Встрани имаше ниша, служеща за трапезария — всъщност не беше ниша, а доста голямо помещение с френски прозорци. Подът беше застлан с брезентово платнище, широкият плот беше затрупан с принадлежности за рисуване. Наблизо стояха два статива.
— Купих къщата именно заради прекрасната светлина — обясни Тейлър и остави съда върху кухненския плот.
— Може ли да порисувам, Тейлър? — попита Бей.
— Разбира се, колежке. Твоят статив си е на същото място. Чакай само да сложа лист хартия.
Докато той нагласяваше статива според височината й, малката се приближи до хладилника и посочи рисунката с цветни моливи, на която беше изобразено ябълково дърво:
— Виж, Клеър, аз я направих.
Клеър се трогна не от факта, че той е закачил рисунката на Бей на хладилника, а задето я беше оставил там.
— Прекрасна е.
Щом малката ентусиазирано се захвана с новата си „творба“, Тейлър се върна при Клеър и се усмихна. Погледът й се стрелна към съда, който му беше донесла. Бе приготвила задушено пиле с острица и масло от семената на растението, наречено кученце. То разваляше магии и уроки и щеше да накара Тейлър да се отърси от вманиачаването си по нея.