Но пък косенето й излизаше безплатно, затова бе готова да си затвори очите за надменността им.
Натисна бутона, за да включи лампата на верандата, и отвори вратата. На прага стоеше нисичък набит човек на средна възраст с късо подстригана тъмноруса коса. Панталонът и ризата му бяха идеално изгладени, обувките му блестяха като огледала. До себе си беше оставил малък куфар.
— Фред! — възкликна тя.
— Здравей, Иванел.
— Да му се не види, защо си дошъл?
Изражението му беше печално, но той се насили да се усмихне:
— Ами аз… търся някой да ме приюти. Ти си първата, за която ми хрумна.
— Ама, разбира се, логично е. Аз съм стара, а ти си гей.
— Значи сме идеалната двойка. — Фред се стараеше да говори шеговито, но под светлината на слабата лампа изглеждаше крехък като стъкло — ако някой го докоснеше, щеше да се разбие на хиляди парченца.
— Влез.
Той взе куфарчето си и тръгна по коридора, влезе в дневната и се заозърта като малчуган, който е избягал от къщи. Иванел го познаваше от дете. В отделенията две години подред бе печелил конкурсите по правопис, но в четвърти клас Лорълай Уейвърли го победи. Иванел присъстваше в залата, а след състезанието видя Фред да плаче отвън. Прегърна го, а той я накара да обещае, че няма да каже на татко му колко е бил разстроен. Баща му му беше забранил да плаче пред чужди хора — какво щели да си помислят за него?
— Днес Шели дойде много рано и ме завари по пижама в канцеларията ми. По-лесно беше да остана в магазина, там знам какво да правя и не се чувствам излишен — обясни Фред. — Обаче съм сигурен, че слухът вече се е разпространил, затова не мога да отида на хотел. Няма да направя това удоволствие на Джеймс. Откровено казано, дори не знам дали той е забелязал отсъствието ми. Не се обади да попита къде съм бил. Не проявява никакъв интерес. Не знам какво да правя.
— Разговаряхте ли изобщо?
— Опитах се — нали ти ме посъветва така. Потърсих го, след като за пръв път спах в магазина. Обадих му се на служебния телефон. Джеймс отказа да обсъдим отношенията си. Заяви, че досега съм бил сляп за промените, но вече е късно нещата да тръгнат постарому. Казах му за виното, което купих от Клеър. Той ми се подигра, нарече ме луд, задето искам животът ни да е като при първата ни среща. Не проумявам какво се случи. Уж всичко вървеше като по мед и масло, но сега си давам сметка, че не помня кога за последен път с него сме водили нормален разговор. Сякаш той ме е напускал постепенно, а пък аз не съм забелязал нищичко. Как е възможно да не забележа?
— Виж какво, остани колкото искаш. Но ако някой попита, ще кажа, че неустоимият ми сексапил те е накарал да обърнеш резбата.
— Правя страхотни гофрети със сладко от праскови. Само кажи какво ти иска душата и ще ти го сготвя.
Иванел го помилва по бузата и промърмори:
— Не че някой ще ми повярва.
Отведе го в стаята за гости, намираща се в дъното на коридора. Разбира се, „необходимите“ вещи се бяха промъкнали и тук — няколко аптечки за оказване на първа помощ и три газови печки за отопление, но тя редовно разчистваше това помещение и всяка седмица сменяше спалното бельо. Откакто съпругът й почина, в душата й зейна рана, която с течение на годините престана да е толкова дълбока, но не изчезна. През първите ужасни дни след смъртта му Лорълай понякога нощуваше при Иванел, но скоро се отказа — имаше си много по-интересни занимания. По-късно Клеър също й гостуваше и оставаше да преспи, обаче доста рядко, защото предпочиташе да си стои у дома. На Иванел и през ум не й минаваше, че някой ден Фред ще спи в стаята за гости. Само че тя отдавна беше престанала да се изненадва. Казваше си, че то е като да отвориш кутия, на която пише „Гъбена супа“, а супата да се окаже доматена — благодариш и си я изяждаш.
Фред остави куфара си на леглото и се огледа.
— Тъкмо щях да направя пуканки и да гледам телевизия. Ще ми правиш ли компания? — попита Иванел.
— С удоволствие. — Фред тръгна подир нея като послушно кученце — явно бе щастлив, че някой му е казал какво да прави. — Благодаря.
„Каква идилия!“ — помисли си тя, когато заедно седнаха пред телевизора. Изгледаха новините в единайсет, после Фред изми празната купа от пуканките.
— Лека нощ и до утре. — Иванел извади от хладилника кутийка с кока-кола. Вечер я отваряше и я оставяше на нощното си шкафче, а я изпиваше чак на другата сутрин. — Тоалетната е до стаята ти.