Сидни слезе по стълбището и опипом тръгна към мястото, осветено от фенерчето на сестра й. Всички електрически крушки в избата бяха изгорели през 1939 година; отначало някой го беше домързяло да ги смени, после вечният мрак в мазето се беше превърнал в нещо като семейна традиция.
— Къде е Бей? — попита Сидни. — И тя ли е тук?
— Не. Предпочита да стои в градината. Не се тревожи за нея. Дървото престана да я замеря с ябълки, след като тя започна да ги хвърля обратно. — Клеър подаде на сестра си фенерчето. — Дръж за малко, ако обичаш. Освети ето тук.
— Вино от орлови нокти?
— Празненството по случай Четвърти юли е другата седмица. Искам да преброя бутилките и да преценя колко да приготвим.
— Одеве видях една на кухненската маса — каза Сидни, докато сестра й броеше.
— Това е виното от мушкато, което Фред ми върна. Отказа да си вземе парите. Подозирам, че ме подкупва, за да си мълча. — Клеър плесна с ръце, за да изтупа праха. — Трийсет и четири бутилки. Мислех, че миналата година съм напълнила четирийсет. Няма значение, тези ще стигнат.
— На Тейлър ли ще го дадеш?
Клеър издърпа фенерчето от ръката на сестра си:
— Какво да дам на Тейлър?
— Виното от мушкато.
— А! — измънка Клеър и тръгна към стълбището. — Всъщност се надявах ти да му го дадеш.
— Зает е с летните курсове — обясни Сидни. — Затова почти не се свърта вкъщи.
— О! — Клеър се радваше, че сестра й не може да види смущението й. Понякога си мислеше, че започва да полудява. Щом се събудеше всяка сутрин, първата й мисъл бе как да го прогони от съзнанието си. Но през целия ден крадешком надничаше към къщата му с надеждата да го зърне, докато кроеше планове никога повече да не го види. Беше нелепо.
Изкачиха се по дървеното стълбище и влязоха в кухнята. Клеър затвори и заключи вратата на избата.
— Добър човек е Тейлър — обади се Сидни. — Да, и аз много се изненадах. Представи си, имало и добри мъже! Да се не надяваш.
Клеър отиде в големия килер и остави фенерчето на полицата, на която държеше свещите и газените лампи. Статичното електричество, причинено от усещането й за безсилие бе толкова силно, че малкото радио на полицата се включи само и тя стреснато подскочи. Веднага завъртя копчето и се облегна на стената. Не, така не можеше да продължава.
— Няма да е вечно тук — каза, без да излезе от килера. — Не е като ябълковото дърво, виното от орлови нокти и тази къща — те са неизменни.
— Ами аз? — попита Сидни, но Клеър не отговори. Не знаеше дали сестра й наистина е намерила своето място в Баскъм, или пак ще го напусне, когато Бей поотрасне или когато тя се влюби отново. Не й се мислеше за това. Предпочиташе да се съсредоточи върху нещо конкретно — да не прогони сестра си с поведението си, да й даде стотици поводи да остане. Дълбоко си пое дъх, излезе от килера и побърза да смени темата:
— Как върви в салона?
— Не мога да си вдигна главата от работа. Дължа го на теб.
— Заслугата не е моя, а твоя.
Сидни поклати глава:
— Сега хората ме гледат, сякаш съм някакво божество. Не ги разбирам.
— Това е тайната на успеха ми — усмихна се сестра й. — Накараш ли всички да повярват, че притежаваш рядко качество или талант, ще се надпреварват да те търсят и ще ти плащат щедро.
Сидни се засмя:
— След като и без това сме странни, поне да ни плащат добре, така ли?
— Не сме странни — поправи я Клеър. — Но иначе си права.
— В косата ти са се оплели паяжини. — Сидни се приближи до нея и леко ги изтръска с пръсти. Откакто я беше подстригала, се отнасяше собственически с косата й — прибираше кичурите зад ушите й, оправяше бретона й… Беше приятно, сякаш тя проявяваше нежност, сякаш се опитваше да компенсира онези години в детството им, когато отчуждението ги разделяше.
— Кога се научи да подстригваш? Къде си работила преди? — попита Клеър и видя как изражението на сестра й се промени, като че ли се спусна предпазна стена.
Сидни отстъпи встрани и се помъчи да махне паяжините, полепнали по пръстите й. После неохотно отговори:
— Беше преди няколко години. Работех в един салон в Боас. — Тя рязко се извърна, грабна от масата бутилката с вино от мушкато и понечи да излезе, обгърната от необяснимата миризма на мъжки одеколон. — Ще се обадя на Бей, после ще занеса виното на Тейлър.