Клеър любопитно я изгледа:
— Фред ти помага, така ли?
— Измисли система за подреждане на моя „склад“. Сега всичко е вкарано в компютъра му.
— Години наред ти предлагам помощ, а ти все отказваш — промърмори Клеър. Сидни се обърна и любопитно я изгледа. Сестра й явно беше обидена.
— Не отричам. Не исках да си правиш труда. Но след като Фред живее с мен…
— Живее с теб ли? — възкликна Клеър. — Нали уж беше временно?
— Може би. Все пак реших да му създам удобства, докато ми гостува. Предоставих му тавана и той го преустройва в малък апартамент, освен това ремонтира къщата. Чудесно е да имаш у дома мъж, който умее всичко.
— Знаеш, че винаги съм на разположение, ако ти потрябвам.
— Така е. Добро момиче си ти. — Старицата пусна брошката обратно в торбата. — Ще намеря Бей, после ще дам гвоздеи на преподобния Маккуейл и огледалце на Мерибет Кланси, след което ще се срещна с Фред край фонтана. Мразя тия градски тържества — събират се много хора и ми се отваря сума работа. До скоро, пак ще се видим.
— Довиждане, Иванел. Повикай ме, ако ти потрябва нещо.
— О, да, наистина сме странни птици — изсумтя Сидни.
— Глупости — машинално възрази Клеър — личеше, че умът й на друго място. — Изглежда, Фред ще остане за постоянно при Иванел. Какво ще кажеш?
— Жалко, че двамата с Джеймс не се разбират. — Сидни сви рамене. — От друга страна, тя се радва, че си има компания. — След няколко минути и поредната „проверка“ на шерифа тя побутна с лакът сестра си: — Може би не си забелязала, но Тейлър непрекъснато те зяпа.
Клеър крадешком го погледна и изпъшка:
— Да му се не види! Ти си виновна, задето показа, че сме го забелязали. Сега ще дойде при нас!
— Боже, какъв ужас!
— Ако искаш да знаеш, не само аз съм обект на внимание. Един човек не откъсва очи от теб. — Клеър посочи тентата с надпис „Млечни продукти Хопкинс“. Симпатичен русокос младеж, чието лице бе загоряло от слънцето, пълнеше със сладолед картонените чашки. Изглеждаше някак солиден, сякаш бе създаден да устоява на напора на силните ветрове. И наистина често поглеждаше към масата на Уейвърли.
— Може да е решил, че искаме сладолед.
— Това е Хенри Хопкинс — поясни Клеър.
— Хенри! — възкликна Сидни. Намираше се доста далеч и лицето му не се виждаше ясно, но тя изведнъж осъзна, че премерените му движения са й познати. — Почти го бях забравила.
— Не знаех, че се познавате. — Клеър понечи да стане, но сестра й я хвана за ръката. — Пусни ме. Забравих нещо във вана.
— Нищо не си забравила. Опитваш се да избягаш от Тейлър. Да, с Хенри се познаваме. Бяхме… приятели, поне така мисля. В началното училище. После се отчуждихме.
— Защо? — Клеър се опита да се освободи от хватката на сестра си, очите й се стрелкаха към Тейлър, който се приближаваше.
— Защото в гимназията бях тъпачка. При това сляпа тъпачка.
— Не е вярно.
— Вярно е.
— Здравейте, госпожици. Търсите ли рефер?
Сидни пусна ръката на сестра си — вече беше постигнала целта си.
— Здрасти, Тейлър.
— Клеър, каква промяна! — възкликна той и Клеър машинално приглади косата си. Носеше широката бяла панделка, подарена й от Иванел, и противно на желанието си да изглежда вряла и кипяла в живота, приличаше на млада и невинна девойка. — Прекрасна си. Сънувах те… веднъж те сънувах с тази прическа. Прощавай, каквото и да кажа, ще ти се стори нелепо. — Тейлър се засмя и потри ръце. — Казаха ми, че непременно трябва да опитам вашето вино от орлов нокът. Питам се дали наистина е традиция, или целият град участва в конспирацията на Клеър, целяща да ме отблъсне.
— Моля?
— Сидни ми каза защо ми приготвяш разни специалитети.
Клеър гневно изгледа сестра си, която се престори на ни лук яла, ни лук мирисала.
— Виното от орлов нокът помага да виждаш в мрака — отсече. — Ако не искаш, не го пий, твоя воля. Блъсни се в дърво, когато се стъмни. Падни в канавка. Все ми е едно.
Тейлър взе пластмасова чашка с вино и се усмихна:
— О, ще го изпия. За да виждам теб в мрака.
— Рецептата още не е съвършена, понякога виното няма желания ефект.
Тейлър изпи до дъно чашата, без да откъсне поглед от Клеър. Сидни усмихнато ги наблюдаваше. Все едно гледаше танцуваща двойка, при която само единият партньор знае стъпките.