Тейлър мигом се отдръпна. Чувстваше се така, сякаш отново бе плах юноша.
— Не знам какво да правя — прошепна.
Тя легна отгоре му, гърдите й се притиснаха до неговите:
— Само не преставай.
Тейлър я прегърна, обърна я по гръб и се озова върху нея. Зацелува я като обезумял, а тя го хвана за косата и обви бедра около него. Не, не биваше да я люби сега. Сега тя не беше на себе си, а на следващия ден щеше да го мрази, да го прогони от живота си. Затова го беше помолила да забрави.
— Не преставай! — прошепна му, когато той откъсна устни от нейните.
— Няма. — Обсипа с целувки шията й, гърдите й, захапа едното й зърно. Отново му се стори, че го е правил и преди, но, разбира се, това бе невъзможно.
Ненадейно си спомни.
Сънят!
Беше сънувал тази нощ!
Знаеше какво ще се случи, как ще ухаят билките наоколо, какъв вкус ще има тялото на Клеър.
Всичко, свързано с нея, бе предопределено от съдбата. Беше дошъл в Баскъм, следвайки мечта, която така и не се сбъдна, но доведе до тази нощ.
Клеър потръпна от утринния хлад. Край нея нещо префуча и тупна на земята.
Тя отвори очи — на сантиметри от лицето й се червенееше ябълка. След миг още една тупна наблизо.
Отново беше заспала в градината. Не беше нещо ново, случвало й се беше десетки пъти. Тя седна, почисти пръстта от косата си и машинално посегна за градинските си сечива.
Само че нещо не беше наред. Земята беше топла, а ветрецът й се стори бръснещ. Чувстваше се някак…
Погледна надолу и ахна.
Беше гола!
А Тейлър беше топлата земя.
Отворил беше очи и се усмихваше:
— Добро утро.
Изведнъж тя си спомни всяка еротична подробност от изминалата нощ, всяка негова страстна ласка. След секунди осъзна, че е гола и се взира в него като малоумна. Скръсти ръце на гърдите си и се озърна за нощницата си. Видя, че Тейлър лежи върху нея, и я издърпа. Побърза да я облече, изпитвайки облекчение, че поне за няколко секунди лицето й ще е скрито от тъканта. Господи, къде беше бельото й? Видя бикините си на земята и ги грабна.
— Замълчи! — възкликна и се изправи. — Не казвай нито дума. Обеща да забравиш всичко.
Тейлър сънено потри очи:
— Дадено.
Тя отново го загледа. В косата му имаше пръст и ароматни треви. Беше само по боксерки и по цялото му тяло имаше белези от изгарянията, причинени от ръцете й, ала той не се оплакваше. Не и снощи, не и сега. Как бе могъл да се въздържи, да доставя наслада само на нея, без да мисли за себе си?
Клеър се врътна и тръгна по пътеката, но се спря, когато той се провикна:
— Пак заповядай.
Незнайно защо това подобри настроението й. Какво нахалство — той очакваше да му благодари. Обърна се и подхвърли с леден тон:
— Какво каза?
Тейлър посочи рохкавата пръст:
— Ти си го написала.
Любопитството й надделя и тя се върна да погледне. Върху пръстта беше написано „Благодаря ти“. Надписът беше релефен, като че някаква подземна сила го беше изтласкала на повърхността.
Клеър гневно възкликна, наведе се, грабна една ябълка и я запрати към дървото.
— Нищо не съм писала! — сопна се и хукна към дървената портичка. Първите дъждовни капки западаха още преди да прекоси градината. Докато стигне до къщата, небето се разтвори и заваля като из ведро.
Вечерта Фред шофираше по мокрото шосе и си спомняше за Джеймс. Стараеше се да е сам, когато мисли за него, защото се боеше, че някой ще го види и ще прочете мислите му.
Открай време знаеше, че е гей, ала едва когато се запозна с Джеймс през първата година в университета „Чапъл Хил“ най-сетне разбра защо — за да бъде с него. Беше едва петнайсетгодишен, когато майка му почина в съня си, а през първата му година в университета баща му бе поразен от инфаркт. Той бе принуден да се откаже от следването, да се раздели с Джеймс и да се върне в родния град, за да поеме работата в магазина. Ядно си мислеше, че това е последният мръсен номер на баща му — да го откъсне от онова, което най-сетне му бе донесло радост и удовлетворение въпреки хорското мнение. Със сълзи на очи се сбогува с най-скъпия си човек, но само след три седмици Джеймс пристигна в Баскъм.
По-късно той завърши образованието си в колежа „Ориън“ — имаше време за лекциите, понеже Фред по цял ден беше зает в магазина. Дипломира се и си намери работа в Хикори. Непрекъснато насърчаваше Фред да се отърве от всичко, което му напомня за баща му и вечното му неодобрение. Често подхвърляше: