— Да отидем на вечеря или на кино. Да предизвикаме местните хора да говорят за нас.
И така бунтът на двама двайсет и една годишни младежи с нестандартна сексуална ориентация, които се бяха осмелили да напуснат университета и да заживеят заедно, без да отговарят пред никого, прерасна в стабилна връзка, продължила повече от трийсет години. За Фред те изминаха така бързо, сякаш бе прелистил книга, но краят й се бе оказал неочакван. Сега съжаляваше, че не е обърнал повече внимание на сюжета.
И на разказвача.
Спря колата пред къщата на Иванел. Беше си забравил чадъра, затова затича под проливния дъжд към верандата. Преди да влезе, свали мокрото си сако и обувките си, за да не повреди полирания под.
От Иванел нямаше и следа, затова я повика.
— Тук съм! — обади се тя откъм таванското помещение. Захванала се беше да помете дървените стърготини, останали под струга, но те бяха като миниатюрни птички, които изплашено политат, когато ги докоснеш. Иванел носеше маска против прах, понеже с всеки замах на метлата въздухът се изпълваше с безброй дървесни стружки и помещението изглеждаше задимено.
— Моля те, недей. Не искам да се преуморяваш. — Фред се приближи до нея и взе метлата. Когато човек е изоставен от някого, той удвоява усилията си да задържи приятелите си. Искаше Иванел да се радва на присъствието му и бе готов да направи всичко за нея. Нямаше да понесе да изгуби и нея. — Дърводелците ще почистят, когато приключат.
Иванел, която още не беше свалила маската, приветливо се усмихна:
— Ще стане много хубаво, нали?
— Да, права си. — Наистина малкият тавански апартамент щеше да стане много уютен, когато го обзаведеше с любимите си мебели и вещи за украса. Само че това означаваше да се върне в къщата си, нещо, което от дълго време упорито избягваше.
— Какво ти е? — Иванел плъзна маската нагоре и я нагласи на главата си като шапчица.
— Днес помолих момчетата от магазина да закарат празни кашони в предишната ми къща. Смятам да си събера багажа и да я дам под наем. Какво ще кажеш?
Тя кимна:
— Чудесна идея. Можеш да останеш тук, докогато желаеш. Приятно ми е с теб.
Фред дрезгаво се засмя — сълзите го задавяха.
— Приятна ти е компанията на стар глупак с разбито сърце, така ли?
— Повечето симпатични хора, които познавам, са глупци — отвърна тя. — Хора със силен характер.
— Не знам дали съм силен.
— Щом ти го казвам, значи е така. Дори Финиъс Йънг не може да ти стъпи на малкия пръст. Искаш ли да те придружа да си събереш багажа?
Той кимна. Искаше го повече, отколкото можеше да изрази с думи.
Фред идваше в къщата за пръв път, откакто Джеймс се беше изнесъл. Влезе в дневната и се огледа. Струваше му се странно да е тук и нямаше никакво желание да се задържи повече от необходимото. Къщата вече не беше негов дом, а свърталище на лоши спомени за баща му.
Иванел, чиито подметки проскърцваха по дървения под, влезе след него и възкликна:
— Виж ти! Тук е много по-уютно, отколкото при последното ми посещение. Беше малко след смъртта на майка ти, Бог да я прости. Спомням си, че беше окичила цялата къща с рисувани образи на Исус. — Тя прокара длан по облегалката на солидното кожено кресло. — Имаш хубави мебели.
— Съжалявам, че толкова години не те поканих, Иванел. Бях оставил на Джеймс този ангажимент.
— Не се извинявай, мен никой не ме кани. Всеизвестен факт.
— Защо? — Фред озадачено я изгледа. — Ти си прекрасен човек.
— Късно е да се опитвам да променя нагласата на хората спрямо мен. Всичко започна през 1953 година. Опитах се да потисна порива си, но повярвай, че ако ми хрумне да направя някакъв подарък, непременно трябва да го сторя, иначе ще полудея.
— Какво се случи?
— Вътрешният ми глас ме подтикна да дам презервативи на Луана Кларк. По онова време в нито една дрогерия в Баскъм не се продаваха кондоми. Помолих мъжа си да ме закара с колата до Роли. През целия път той ми опява, че ми е скимнала голяма глупост. Само че онова беше по-силно от мен.
Фред неволно се засмя:
— И само затова си се превърнала в черната овца? Дори през 1953 не е било толкова страшно да подариш някому презервативи, нали така?
— Не беше важно какво, а на кого го дадох. Обадих се на Луана и се разбрахме на другия ден да се видим в църквата. Казах й, че трябва да й подаря нещо.
Опитах се да останем насаме, но тя беше с приятелите си и високомерно ми нареди да й дам подаръка.