Къса пътечка водеше от паркинга, посипан с чакъл, до езерото. Тейлър вървеше подир Клеър и тя се почувства още по-притеснена — този човек знаеше за нея тайни, неподозирани от никого. Струваше й се, че очите му я пронизват, но обърнеше ли се, виждаше, че той гледа в друга посока. Дали пък не си въобразяваше, защото искаше да е така? Вероятно това бе поведението на всички, които са били интимни. Споделиш ли с някого тайна, срамна или не, тя ви сближава. Човекът, на когото си се доверил, придобива особено значение само заради онова, което знае.
Дърветата се разредиха, шумът се усили. От едната страна на езерото се простираше естествен плаж, а от другата растяха типичните за Юга невисоки борове, по които децата се катереха, за да скочат във водата. Сидни се оказа права — наистина имаше много летовници, но те намериха свободно местенце и разстлаха одеялата.
Клеър беше приготвила сандвичи с пиле и авокадо и кайсиеви кексчета, Сидни бе взела чипс и няколко бутилки кока-кола. Настаниха се удобно и забъбриха, докато се хранеха. За изненада на Клеър много жени спряха да ги поздравят. Бяха предимно клиентки на Сидни, които й изразяваха благодарността си — новите им прически им придавали самочувствие, мъжете им били много по-внимателни с тях, а механиците, които ремонтирали колите им, вече не можели да ги ударят в сметката.
Бей си изяде сандвича и заяви, че иска да поплува. Хенри и Сидни тръгнаха с нея към езерото, а Клеър и Тейлър останаха сами.
— Сега ще ти разкажа една история. — Той се излегна и сложи ръце под тила си.
Клеър седеше на другото одеяло, но беше достатъчно близо, за да го наблюдава. „И аз знам една тайна за него — помисли си. — Знам как изглежда, когато е под мен.“
— Защо смяташ, че твоята история ме интересува? — подхвърли кисело.
— Другата възможност е да разговаряме. Предполагам, че предпочиташ да чуеш разказа ми.
— Тейлър, не си въобразявай…
— Слушай внимателно. Навремето, когато бях тийнейджър, екскурзията до местното езеро беше истинско събитие, особено за нас, хлапетата от колонията, която се намираше на двайсетина километра от града и беше доста изолирана. Но преди да продължа, ще направя малко лирично отклонение. Сред съученичките ни имаше момиче на име Джина Парети. За кратко време тя се промени и стана жена, а всички момчета, включително моя милост, полудяха по нея. Глътвахме си езиците, когато тя минеше покрай нас в коридора, и дни наред не можехме да обелим и дума.
Лете Джина всеки ден правеше слънчеви бани на брега на езерото и аз (вече бях на шестнайсет) се стараех да не пропускам нито ден, за да я погледам как се пече по бикини. Към края на лятото реших да рискувам. Повече не издържах — мисълта за нея ме обсебваше. Изгубих апетит, по цели нощи не мигвах.
И така, скочих в езерото, преплувах няколко дължини, за да се покажа като мъжкар, излязох на брега и тръгнах към Джина. Изтъпанчих се пред нея и я намокрих, защото водата се стичаше от косата ми. Бях на възраст, когато смятах, че да ядосаш някое момиче е равнозначно на любовно признание. Тя отвори очи, погледна ме и… изпищя. Не бях забелязал, че докато излизах от водата, банските ми гащета са се смъкнали. Няма да те отегчавам с подробности, ще кажа само, че за малко не ме арестуваха за ексхибиционизъм.
Клеър неволно се засмя… и внезапно й олекна.
— Сигурно си потънал в земята от срам — промърмори. — Било е ужасно.
— Всъщност не беше. След три дни тя ме покани на среща. В интерес на истината след този ден станах много популярен сред момичетата.
— Лъжеш ли ме?
Тейлър й намигна:
— Има ли значение?
Тя отново се засмя:
— Благодаря ти.
— Стига да поискаш, ще споделя с теб унижението си.
— Било е унизително, но и нормално. Бил си нормален юноша. През лятото си плувал в езеро. Може би нощем си ходел на някоя алея на влюбените… Със Сидни щяхте да си паснете идеално.
— Ти не си ли била нормална тийнейджърка?
— Не — лаконично отвърна Клеър и отговорът й изобщо не го изненада. — Хенри беше като мен. Бяхме прекалено млади, когато поехме бремето на отговорността.
Тейлър се подпря на лакът и се загледа в Сидни и Хенри, които стояха близо до водата и наблюдаваха Бей. Някой повика Сидни, тя каза нещо на Хенри и отиде да си побъбри с жените, седнали наблизо.