Басейнът беше вдясно от дневната, но Ема реши, че няма смисъл да си намокри косата и да си развали прическата, щом съпругът й няма да я види как плува. Сложи си пъстроцветен саронг, слезе на двора и започна да окуражава синовете си. С нетърпение очакваше началото на футболния сезон, когато щеше да посещава училищните мачове и заедно с цялото семейство да гледа срещите, излъчвани по телевизията в неделните следобеди и понеделник вечер. Това беше семейна традиция, нещо, което Сидни не беше правила с Хънтър Джон. Навремето ходеше на мачовете на отбора му, но всъщност футболът не я интересуваше. А Ема го обичаше, защото беше любимият спорт на Хънтър Джон. Обаче той се отказа от спортната си кариера, след като не го приеха в „Нотр Дам“. Отказа се, защото тя забременя.
Слънцето залезе и Ема донесе от кухнята кана със студена лимонада. Скоро момчетата и съпругът й тръгнаха към басейна.
— Пийнете си… — подхвана тя, но преди да довърши изречението, синовете й скочиха във водата. Ема снизходително поклати глава, усмихна се на Хънтър Джон и му подаде пълна чаша: — Студена лимо…
Той безмълвно я отмина и влезе в къщата. Не й беше продумал след днешното й злополучно посещение на работното му място.
Ема не искаше момчетата да разберат, че нещо не е наред, затова изчака да си поиграят в басейна, после им донесе хавлиени кърпи и ги накара да излязат. Изпрати ги в стаята им да се преоблекат и да гледат телевизия и тръгна да търси съпруга си.
Хънтър Джон беше под душа, затова тя седна на плота до умивалника и зачака. След малко вратата на кабинката се отвори и той излезе, а Ема ахна. Бяха женени вече десет години, но мъжествената му красота още й спираше дъха. Косата му беше мокра и си личеше, че е започнала да оредява, обаче това не я вълнуваше. Беше все така лудо влюбена в него.
— Настоявам да поговорим — заяви. — Искам да разбера защо отказваш да обсъждаме Сидни.
Хънтър Джон се стресна от гласа й — не беше очаквал да я завари в банята. Грабна хавлиена кърпа, захвана се да си подсуши косата и процеди:
— По-важно е защо ти си така обсебена от нея. Забелязала ли си, че Сидни няма нищо общо с нас, че не е част от живота ни? Не ти ли направи впечатление, че тя не ни е навредила с нищо?
— Напротив, навреди ни със завръщането си — заяви Ема и видя как Хънтър Джон се вцепени. Лицето му беше скрито от кърпата. — Ти отказваш да говориш за Сидни. Откъде да знам дали избягваш темата, защото още имаш чувства към нея? Откъде да знам дали като я погледнеш, не се сещаш за възможностите, които имаше, преди да забременея? Непрекъснато се питам дали ако можехме да върнем миналото, пак щеше да постъпиш така? Щеше ли да спиш с мен? Да ми предложиш брак?
Хънтър Джон захвърли кърпата и пристъпи към Ема. Сърцето й се сви — от страх, защото съпругът й изглеждаше разярен, и от сладостно предчувствие, понеже бе неотразимо сексапилен.
— Откъде да знаеш ли?! — сопна се той. Гласът му трепереше от гняв. — Откъде да знаеш, така ли?
— Изплаших се, че ще те привлече с разкази за екзотичните си приключения. Ти открай време мечтаеш да пътешестваш.
— Питам се какво ти се е въртяло в главата през тези десет години, Ема. Страхотна си в леглото, обличаш се секси, организираш празненства, за които говори целият град, не пропускаш футболен мач. Защо се стараеш толкова? Защото се страхуваш да не те напусна? Обичаш ли ме или непрекъснато се състезаваш със Сидни?
— Не знам, Хънтър Джон.
— Погрешен отговор, Ема — процеди той и излезе от банята.
— Клеър, будна ли си? — попита Сидни през открехнатата врата на стаята на сестра си и не се изненада, когато Клеър отвърна утвърдително.
Помнеше, че като бяха малки, сестра й почти не спеше. Работеше в градината, докато се стъмнеше и баба й я повикаше. Нощем, когато всички си лягаха, тя чистеше къщата или месеше хляб. Едва сега Сидни разбираше причината — за пръв път в живота си сестра й беше разбрала що е сигурност и бе готова на всичко, за да я запази. Отново я жегна чувство за вина, спомни си как смяташе Клеър за ограничена и странна, без да подозира какво е преживяла.