— Отивам у Тейлър.
— Хубаво. — Сидни продължи да се занимава с ноктите на дъщеричката си.
— Добре ли изглеждам?
— Ти винаги из… — Сидни най-сетне вдигна глава и се ококори, като видя дантелената рокля, прическата и грима й и това, че Клеър не държеше поредния съд с магическо ястие. — Виж ти! — възкликна. — Не мърдай, Бей. Ей сега се връщам. — Последва сестра си в коридора и заяви: — Признавам, че ме изненада.
— Кажи какво да направя — смотолеви Клеър.
Сидни разреса с пръсти косата й:
— Откровено казано, отдавна не съм прелъстявала мъж. Като се замисля, май не ми се е налагало. Сега обаче става въпрос за Тейлър, който всяка нощ озарява стаята ми с червена светлина, докато кръстосва из двора и мисли за теб. Мисълта ми е, че изобщо няма да ти е трудно. Той е там и те чака.
— Не съм по мимолетните забежки.
— Внуши си, че връзката ви ще е постоянна. Времето ще покаже дали си била права.
Клеър дълбоко си пое дъх, като че ли събираше смелост, преди лекарят да я инжектира.
— Ще ме боли — прошепна.
— Любовта винаги е болезнена — известно ти е от горчивия ти опит. Обаче не знаеш, че си струва. Засега.
— Добре. Отивам.
Сидни отвори външната врата, но след като сестра й не помръдна, а се загледа в сгъстяващия се мрак, шеговито подхвърли:
— Предлагам да ходиш — явно не можеш да летиш.
Клеър предпазливо слезе по стъпалата. За пръв път от много време беше обула сандали с висок ток и се налагаше да върви по тротоара, вместо да прекоси дворовете.
Поокуражи се, когато застана пред входната врата на Тейлър — през отворените прозорци се лееше мека светлина, звучеше тиха музика. Той слушаше някаква лирична мелодия. Представи си го как се е настанил удобно и отпива от чаша с вино… Вино! Май трябваше да вземе една бутилка.
Обърна се и погледна своята къща. Знаеше, че ако се върне, смелостта й ще се изпари. Оправи роклята си и почука на вратата.
Той не отвори.
Клеър се намръщи и се извърна, за да провери дали джипът му е на алеята. В този момент вратата се отвори и тя се обърна:
— Здравей, Тейлър.
Той само се втренчи в нея, сякаш беше толкова изненадан, че не можеше да помръдне. Клеър си каза, че ако Тейлър очаква тя да поеме инициативата, вечерта е обречена на провал. „Действай стъпка по стъпка, сякаш изпълняваш кулинарна рецепта. Вземате един мъж и една жена и ги слагате в дълбока купа…“
Не, изобщо не я биваше за тези неща.
— Може ли да вляза? — промълви.
Той се поколеба, погледна през рамо, после отстъпи встрани да й направи път:
— Разбира се… Заповядай. — Посещението й беше толкова неочаквано, че първата му мисъл бе: „Случило се е нещо лошо.“ — Какво е станало?
— Нищо особено — отвърна Клеър… и видя жената.
Беше дребничка и червенокоса, седеше по турски на пода, на масичката до нея имаше две бутилки с бира. Беше захвърлила обувките си и се бе привела така, че блузата й се беше разтворила. Носеше сутиен в прасковен цвят. Изглежда, тази вечер и друга жена беше решила да прелъсти Тейлър.
„Как е възможно да съм такава глупачка! — гневно се запита Клеър. — Въобразих си, че той няма собствен живот, а чака само мен.“
— О, имаш гости. — Тя отстъпи към вратата и се блъсна в Тейлър. — Рязко се обърна и добави: — Не знаех, извинявай.
— Няма защо да се извиняваш. Рейчъл е моя отколешна приятелка. Ще ми гостува няколко дни, после заминава за Бостън. Рейчъл, запознай се със съседката ми Клеър. Има фирма за кетъринг и е специалистка по ядивни цветя. Невероятна е! — Той хвана под ръка Клеър и се опита да я въведе в дневната, но след миг отдръпна дланта си, като че ли нещо го беше опарило.
— Съжалявам, но бързам. Не искам да ви преча.
— Не ни пре… — подхвана Тейлър, но тя вече беше в коридора.
— Клеър? — извика от дневната Сидни, но преди да излезе в коридора, сестра й вече се качваше по стълбището. — Клеър, какво стана?
— Рейчъл — отвърна Клеър.
Сидни озадачено я изгледа:
— Моля?
— Той беше с Рейчъл! Били са любовници. Сега му гостува. Изгледа ме, сякаш съм й съперница. Познавам този поглед — типична женска ревност.
Сидни изглеждаше възмутена, което, помисли си Клеър, след като се поуспокои, бе много мило. Спомни си фотографиите на баба Уейвърли с различни младежи, които изглеждаха лудо влюбени в нея.