— Не ми трябва снимка с мъж, който да ме гледа, сякаш ме обича. И така ми е добре. Нали?
— Веднага ли искаш да ти отговоря?
Клеър докосна челото си — още беше като нажежено.
— Не, така не може да продължава — възкликна. — Тези игри не са за мен. Може би от време на време ще се виждам с Тейлър в градината и после няма да говорим за случилото се, но ябълковото дърво ще му благодари като миналия път.
— За какво говориш? Не разбирам.
— Чувствам се като кръгла глупачка — прошепна Клеър.
— Това, скъпа сестриче, е първата стъпка.
— Защо не ми дадеш писмени указания? Май обърках рецептата. — Тя се обърна и продължи нагоре по стълбището. — Отивам да си взема душ.
— Къпа се преди два часа.
— Воня на отчаяние.
Сидни се засмя:
— Ще ти мине.
Клеър свали роклята и си облече крепонения халат. Наведе се да си потърси чехлите, в този момент някой застана на прага на спалнята й.
Тя вдигна поглед и онемя от изненада. Тейлър влезе и затвори вратата, а тя машинално придърпа реверите на халата си, което беше нелепо предвид намерението й да го прелъсти преди малко.
— Защо съблече роклята? Прекрасна си с нея. Но и с халата ми харесваш. — Очите му сякаш я разсъбличаха. — Защо дойде при мен, Клеър?
— Забрави, че съм идвала.
Той поклати глава:
— И да искам, не мога. Помня всичко, свързано с теб.
Спогледаха се. „Вземате един мъж и една глупава жена и ги слагате в дълбока купа“ — каза си Клеър. Не, нищо нямаше да излезе.
— Пак мислиш прекалено много — отбеляза Тейлър и се огледа. — Това е твоята стая, така ли? Питах се коя е. Трябваше да се досетя, че е онази в куличката. — Заразхожда се из помещението, а Клеър едва се сдържа да не му извика да не пипа снимката на бюрото и книгите, струпани на пода, защото ще й разбърка подреждането. Беше готова да се отдаде на този човек, не и да го допусне в стаята си — що за абсурд? Може би ако се беше подготвила, ако беше имала време да пъхне под леглото обувките си и да махне чашата от сутрешното кафе, забравена върху нощното шкафче…
— Рейчъл не те ли чака? — попита кисело, когато Тейлър надникна в отворения й дрешник.
Той се обърна:
— С нея сме само приятели.
— Били сте любовници.
— Излизахме заедно, когато преподавах във Флорида. Връзката ни продължи около година, после останахме добри приятели.
— Как е възможно?
— Не знам, но е така. — Тейлър тръгна към нея. Тя беше готова да се закълне, че столовете и килимите се отместваха, за да му направят път. — Искаш ли да поговорим? Да отидем на ресторант или на кино?
Клеър, която стоеше в ъгъла, се почувства като в капан. С приближаването му изпита онова особено чувство, което той предизвикваше у нея — усещаше го, без да я докосне, все едно беше плод на въображението й.
— Ако го кажа, ще умра — прошепна. — Ще се строполя на пода, поразена от срам.
— Градината?
Тя кимна.
Тейлър я хвана за раменете, пръстите му се плъзнаха под яката й:
— Не може да се забрави, нали?
— Не.
Халатът се смъкна от раменете й и щеше да се свлече надолу, ако Клеър не стискаше реверите.
— Цялата гориш — прошепна Тейлър. — Одеве щях да припадна, като усетих каква топлина се излъчва от теб.
Целуна я и я придърпа към себе си, после я поведе към леглото, като я обсипваше с целувки. „Вземате един мъж и една глупава жена, пускате ги в дълбока купа и разбърквате.“ Виеше й се свят, несвързани мисли се блъскаха в главата й. Помисли си, че пада, и наистина се просна на леглото. Халатът и се разгърна, Тейлър откъсна устни от нейните само за да си съблече ризата и гърдите им да се докоснат.
Той знаеше! Помнеше, че тя изпитва необходимост от физически контакт с някого, който да поеме прекомерните й емоции и енергия.
— Не, тук не може — прошепна. — Сидни и Бей са си у дома.
Тейлър я целуна още по-страстно и промърмори:
— Дай ми пет минути да отпратя Рейчъл.
— Глупости, невъзможно е.
— Но тя ще остане още три дни! — Спогледаха се, Тейлър изпъшка и се просна до нея. Клеър понечи да загърне халата си, но той плъзна ръка надолу и хвана едната й гърда. — Очакването крие известно очарование. Цели три дни на очакване.
— Цели три дни — повтори Клеър.
— Какво те накара да размислиш? — Тейлър наведе глава и лекичко ухапа зърното й.
Тя го хвана за косата и затвори очи. Как бе възможно толкова силно да желае нещо, което дори не разбираше?