— Я стига! — намръщи се Тейлър. — Веднъж изядох една ябълка, но не обезумях и не побягнах с писъци, накъдето ми видят очите.
— Изял си една от нашите ябълки? — ахна Клеър.
— Да. Онази вечер, когато се запознахме. Плодовете бяха нападали в моята градина и аз ти ги донесох.
— Какво видя?
— Само теб. — Той видя, че изражението й се смекчи. — Какво… — Не довърши, защото Клеър притисна устни към неговите.
— Ей! — обади се Бей. — Къде се дянаха снимките?
Трета част
Ехо от бъдещето
Четиринайсета глава
— Не мога да ги достигна! — извика Сидни.
През този неделен следобед Бей се беше проснала на тревата в градината и бе задрямала, но гласът на майка й я събуди. Сидни се беше покатерила на дървената стълба, облегната на дънера на ябълковото дърво, и се пресягаше към клоните.
— Може би ще хвана тази, ако преместим стълбата.
Клеър поклати глава:
— То ще ти я издърпа изпод носа.
— Глупаво дърво! — гневно възкликна сестра й.
— Здравейте. Предчувствах, че ще ви намеря тук.
Двете се обърнаха и видяха как Иванел се приближава към тях.
— Здрасти, Иванел. Ей сега слизам. — Сидни спря на предпоследната напречна стъпенка и скочи на тревата, а полата й се изду като кокетно дамско чадърче. Бей се усмихна.
— Какво правите, момичета? — попита Иванел.
— Опитваме се да вземем от дървото снимките на мама — обясни Клеър, но се въздържа да добави, че се е съгласила само защото Сидни много е настоявала. Бей си помисли, че напоследък леля й е много разсеяна. Днес например носеше една синя и една розова обица. — Минаха вече шест седмици. Не разбирам защо не ни ги дава.
Иванел погледна черно-белите фотографии, надничащи измежду листата и ябълките на най-високите клони:
— Оставате му ги. То обичаше Лорълай.
Сидни сложи ръце на кръста си и се закани:
— Ще му отрежа клоните!
— Няма да се пречупят — напомни сестра й.
— Ако не друго, ще си направя удоволствието да опитам.
— То ще започне да те замеря с ябълки. — Клеър въздъхна. — Ако искаш, ще помолим Бей отново да му поговори.
— Само веднъж дървото престана да се държи опърничаво — обясни Сидни на старицата. — Бей каза, че иска да види как е изглеждала баба й, тогава то сведе един клон, за да й покаже, но го отдръпна, щом посегнахме да го хванем. — Тя се обърна към Бей и малката побърза да затвори очи. След онази страшна вечер научаваше нещо интересно само когато всички мислеха, че не ги чува какво си говорят. — Заспала е, да не я будим.
— Още носи брошката — доволно отбеляза старицата.
— Никога не я сваля.
Бей искаше да докосне брошката, както правеше, когато нещо я тревожеше, обаче всички я гледаха.
— Какво те води при нас, Иванел? — попита Клеър, а малката отвори едното си око, защото сега те бяха с гръб към нея. — Мислех, че днес двамата с Фред ще обядвате със Стив.
— О, да! Изгарям от нетърпение да разбера какво е приготвил нашият готвач. Обясних на Фред, че е голям късметлия, задето в него е влюбен кулинарен експерт. Той ме изгледа така, сякаш му бях казала, че му е поникнал още един нос.
— Още ли си мисли, че трябва да се среща със Стив заради уреда за рязане на манго?
— Да. Засега късметлийката съм аз. Все едно Стив е и мое гадже. Където и да отидат двамата, Фред настоява да ги придружа. Щастлив е, но още не е готов да го признае пред себе си. Рано или късно ще разбере как стоят нещата. Нямам намерение да му давам съвети и да го поучавам. А Стив му позволява да го командва — тъкмо това му е необходимо. Междувременно моя милост се наслаждава на кулинарни шедьоври. Миналата седмица за пръв път опитах охлюви! Страхотен деликатес. — Иванел се изкиска. — Обожавам гейовете. Страхотни са.
— Радвам се, че си изкарваш приятно — усмихна се Клеър.
— Фред чака в колата, аз само се отбих да ви дам нещо. — Тя извади от торбата си някакъв бял плик.
— Семена от гипсофилия — онова цвете, което наричат „бебешки дъх“? — учуди се Сидни. — За коя от нас е подаръкът?
— И за двете. Изпитах потребност да го дам и на двете ви. Фред ме закара чак до специализирания магазин за семена и градинарски пособия. Между другото, на пазара видях Хенри. Беше дошъл да си купи ябълки. Изглеждаше много добре. Каза, че раната била почти заздравяла и че скоро щял да бъде като нов.