Нямах особено желание да се разделя с тези толкова редки екземпляри от моята колекция, но Лесли ми обясни защо му трябват и ми обеща да ги пази.
Лъми и Хари се появиха в десет часа, преоблечени от Лесли за лов на фламинго. На главите си имаха големи сламени шапки и бяха обути с гумени ботуши, защото, както обясни Лесли, можело да се наложи да преследваме птиците в блатата. Лъми и Хари бяха зачервени и развълнувани от предстоящото приключение, а когато Лесли им демонстрира рога, възторгът им нямаше граници. Надуваха го с все сила и се чуваха такива грозни звуци, че кучетата като полудели започнаха да вият и да лаят, а Лари вбесен се показа от прозореца на спалнята си и заяви, че ако сме решили да продължаваме в духа на проклетите ловни дружини, ще си потърси друго жилище.
— Ти поне си на години и би трябвало да имаш ум в главата!
И той затръшна прозореца, отправяйки прощалната си реплика към мама, която тъкмо бе дошла при нас, за да види каква е тази врява.
Накрая поведохме нашите храбри ловци през полето и ги пуснахме да вървят около три километра, за което време въодушевлението им да ловят фламинго взе да се изпарява. После ги накарахме да се изкатерят до върха на един почти непристъпен хълм, настанихме ги сред някакъв къпинак и им поръчахме непрекъснато да свирят с рога, за да привлекат птиците. В продължение на половин час двамата се редуваха с рога и го надуваха в захлас, но започна да не им достига въздух. Накрая звукът, който се получаваше, по-скоро приличаше на ужасения вик, издаван от смъртно ранен слон, отколкото на какъвто и да е птичи глас.
Тогава дойде моят ред. Задъхан и развълнуван, аз тичешком се появих на върха и казах на нашите ловци, че усилията им не са отишли напразно. Птиците са отговорили, но за съжаление са се разположили в една долина на изток, под друг хълм, на около километър оттук. Ако Лъми и Хари побързат, Лесли ще ги изчака.
Останах възхитен от американското им постоянство. Двамата затопуркаха с неудобните си ботуши и се понесоха в галоп към отдалечения хълм, като от време на време спираха според указанията, които им бях дал, и задъхани надуваха „мамеца“ за фламингото. Когато, плувнали в океан от пот, те се добраха до върха на другия хълм, завариха там Лесли. Заръча им да останат горе, като продължават да надуват рога, а през това време той щял да обиколи долината, за да подгони фламингото към тях.
Даде им пушката си и ловната чанта, за да може, както им обясни, да се промъква по-незабелязано. След което изчезна.
Точно в този миг нашият любим Филимон Контакосас — полицай, се включи в действието.
Няма съмнение, че от всички полицаи на остров Корфу, Филимон беше най-дебелият и най-сънливият. Служеше повече от трийсет години, но не го бяха повишавали, което се дължеше на факта, че никога не бе арестувал никого. Той ни бе обяснил надълго и нашироко, че всъщност е физически неспособен да извърши това. Само при мисълта да се държи грубо с някой престъпник тъмните му като пансетки очи се напълваха със сълзи, а когато имаше празненства, още при първите признаци за спречквания между развеселените от вино селяни, човек можеше да види как Филимон решително се отдалечава в обратната посока. Предпочиташе да си живее кротко и горе-долу на всеки две седмици ни посещаваше, за да се възхити от огнестрелната колекция на Лесли (за която нямахме разрешително) и да донесе подаръци: контрабанден тютюн за Лари, цветя за мама и Марго и захаросани бадеми за мене. На млади години беше работил като прост моряк на товарен параход и малко бе понаучил английски, а това, добавено към факта, че всички жители на Корфу обичаха дебелашките шеги, го правеше идеален за нашата цел. Той се справи със случая достойно и великолепно.
Дотътри се до върха на хълма, облечен с блестящата си униформа, и всеки негов килограм, олицетворение на закона и реда, правеше чест на службата. Завари нашите ловци да надуват нестройно фламинговия „мамец“. Запита ги благо какво правят. Готови като две палета да откликнат на добротата, Лъми Сладура и Хари Шоколада веднага се хванаха за възможността да го похвалят за несвързания му английски и да му обяснят какво е положението. Американците обаче се вцепениха от ужас, тъй като от любезен и закачлив, дебелият полицай се превърна в хладно и брутално олицетворение на властта.
— Не знае фламинго не стреля? — сопна им се той. — Забранено стреля фламинго!
— Но, любезни, та ние не стреляме по тях! — започна да заеква Лъми Сладура. — Само искаме да ги видим!
— Да. Вижте какво, погрешно сте ни разбрали умилкваше му се Хари Шоколада. — Нямаме намерение да убиваме горките пиленца, искаме само да ги видим. Разбирате ли, ние „не стреля“!