— Ако не стреля, защо има пушка? — попита Филимон.
— О, пушката ли… — започна Лъми и лицето му почервеня. — Тя е на един наш приятел… наш амиго, нали разбирате?
— Да, да, на наш приятел е — поде Хари Шоколада. — На Лес Даръл. Може би го познавате? Той е добре известен по тия места.
Филимон продължи да ги гледа хладно и неумолимо.
— Аз не знае този приятел — каза накрая той. — Моля отвориш чанта.
— Чакайте, вижте какво — започна да протестира Лъми. — Тази чанта не е наша, господин полицай!
— Не е, не е — потвърди Хари Шоколада. — Тя е на приятеля ни, на Даръл!
— Пушка ти носиш, чанта ти носиш — подчерта Филимон. — Моля отвориш чанта.
— Е, трябва да кажа, че мъничко си превишавате правата, господин полицай.
— Наистина ги превишавате — рече Лъми Сладура, докато Хари Шоколада усилено кимаше в потвърждение на думите му. — Но щом това ще ви поуспокои, добре тогава, според мене нищо няма да се случи, ако надникнете вътре.
И след като се мъчи известно време с каишките, Лъми отвори чантата и я подаде на Филимон. Полицаят надникна, изсумтя победоносно и измъкна отвътре оскубаното тяло на заклано пиле, по което бяха залепени множество яркорозови пера. Двамата юначни ловци пребледняха от вълнение.
— Ама как… вижте какво… почакайте… — започна Лъми Сладура, но пред изобличителния поглед на Филимон гласът му взе да трепери.
— Забранено стреляш фламинго, казал вече! — повтори Филимон. — Аз арестува двамата!
И той ги поведе, уплашени и протестиращи, към селския участък. Задържа ги там няколко часа, през което време те едва не се побъркаха от писане на показания и дотолкова се заплетоха от нерви и притеснение, че поведоха безкраен спор, как точно е станало всичко. За да ги уплашим още повече, двамата с Лесли събрахме тълпа от приятели, които страшно викаха и крещяха — така, както могат само гърците, и на равни промеждутъци от време ревяха в хор: „фламинго!“, след което замерваха с някой и друг камък участъка.
Най-накрая Филимон позволи на задържаните да изпратят бележка на Лари, който връхлетя в селото, каза на полицая, че ще е по-уместно да залови някои злосторници, вместо да взема участие в дебелашки шеги, след което върна двамата ловци на фламинго в домашното огнище.
— На това трябва да се сложи край! — сърдито се развика той. — Няма да позволя на двама малоумни братя да тормозят и да превръщат в посмешище гостите ми!
Трябва да кажа, че Лъми Сладура и Хари Шоколада се държаха чудесно.
— Не се ядосвай, миличък Лари — рече Лъми. Искали са просто да се повеселят. Ние сме виновни не по-малко от Лес.
— Да — присъедини се Хари Шоколада. — Лъми е прав. Ние сме виновни, че сме толкова лековерни, ама че сме глупаци!
И за да покажат, че не таят лоши чувства, двамата американци отидоха чак до града, откъдето донесоха каса шампанско, за да отпразнуваме случая, след което отидоха и до селото, за да поканят Филимон и да го доведат. Седнаха на верандата от двете страни на полицая и плахо вдигаха тостове в негова чест, докато Филимон, който беше изненадващо добър тенор, пееше любовни песни, а големите му тъмни очи блестяха от сълзи.
— Знаеш ли — сподели Лъми Сладура с Лари в разгара на забавлението, — ако Филимон пази диета, ще изглежда много добре. Но не казвай на Хари, че мисля така, миличък.
Трета глава
Градината на боговете
„Виж: горе се разтварят небесата. Към тази неестествена картина поглеждат боговете и се смеят.“
Островът се беше прострял като разкривен лък, който в двата си края почти докосва гръцкия и албанския бряг, а сините води на Йонийско море бяха уловени в извивката му като синьо езеро. Към вилата имаше просторна, застлана с плочи веранда, засенчена от много стара лоза, от която като полилеи висяха зелени гроздове. От верандата погледът на човек стигаше оттатък ниската градина, пълна с мандаринови дръвчета, над сребристо — зелените маслинови горички чак до морето, синьо и гладко като листец на цвете.
Когато времето бе хубаво, винаги се хранехме на верандата върху разклатената маса с мраморен плот и тъкмо там семейството вземаше всичките си по-важни решения.
Закуската бе моментът, който бе най-податлив на язвителност и разногласия, защото тогава се четяха писмата (ако имаше писма) и се правеха, променяха или отхвърляха плановете за деня; на тези ранни сутрешни заседания се обсъждаха семейните съдбини, макар и малко наслуки, така че от една молба да се приготви омлет можеше да се получи тримесечна експедиция с лагеруване под открито небе на някой отдалечен бряг — един път стана точно така. Затова, когато се събирахме в неукрепналата утринна светлина, ние никога не знаехме със сигурност как именно ще потръгне денят. Първоначално се държахме предпазливо, защото всеки се дразнеше и от най-малката дреболия, но постепенно под въздействието на чая, кафето, препечените филийки, домашно приготвения мармалад, яйцата и купите с плодове се усещаше как предишното напрежение отслабва и верандата бива обгърната от една по-доброжелателна атмосфера.