— Щом ти се налага да задържиш този покрит с пера хармониум — рече подразнилият се Лари, като вдигна поглед, — поне вземи го научи да пее както трябва.
По всичко си личеше, че Лари не е в подходящо настроение да му изнасям лекции за певческите способности на гаргите, затова си замълчах и запуших устата на Гладстон е една грамадна хапка.
— Маркос ни изпраща граф Росиньол за два-три дни — подхвърли Лари на мама.
— Кой е този Росиньол? — попита тя.
— Нямам представа — отговори Лари.
Мама намести очилата си и го изгледа.
— Какво искаш да кажеш, как така нямаш представа?
— Каквото казвам. Нямам представа, не го познавам — повтори Лари.
— Добре, а кой е Маркос?
— Нямам представа, и него не познавам. Обаче е добър художник.
— Скъпи Лари, не започвай да каниш на гости хора, които не познаваш — каза мама. — Достатъчно неприятно е, че трябва да забавляваме познатите ти, та да започнем да забавляваме и непознати.
— Какво значение има дали са познати, или не? — попита озадачен Лари.
— Ами ако са ти познати, поне знаят какво могат да очакват — обясни мама.
— Какво да очакват ли? — попита студено Лари. — Както я караш, човек би си помислил, че ги каня на гости в гето.
— Не, не, миличък, друго имам предвид — каза мама. — Имам предвид, че нашата къща рядко изглежда нормална. Наистина полагам усилия, но като че ли въпреки всичко не можем да живеем като другите хора.
— Е, щом идват на гости, ще трябва да ни понасят — заключи Лари. — При това аз нямам никаква вина, не съм го канил. Маркос го изпраща.
— Но аз точно това исках да кажа — не спираше мама. — Съвсем непознати хора ни изпращат други съвсем непознати. За хотел ли ни мислят, за какво ли?
— Бедата е, че си против общуването — рече Лари.
— И ти щеше да бъдеш, ако се занимаваше с готвенето — възмути се мама. — То стига, за да пожелае човек да живее като отшелник.
— Е, щом пристигне графът, можеш да станеш отшелничка, щом толкова искаш. Никой не те е спрял.
— Хм, много голяма възможност ми предоставяш за отшелничество с тия тълпи от гости, които каниш!
— Нищо подобно, можеш да се уединиш, стига да се заемеш сериозно — рече Лари. — Лесли ще ти изкопае пещера сред маслиновите горички, можеш да накараш Марго да съшие една за друга няколко от по-малко миризливите животински кожи на Джери, ще си набереш буркан с къпини и готово. Мога да водя хора, за да те гледат. „Това е майка ми — ще им казвам аз. — Напусна ни, за да стане отшелничка.“
Мама му хвърли свиреп поглед.
— Виж какво, Лари, понякога наистина ме ядосваш — рече тя.
— Отивам да видя бебето на Леонора — обади се Марго. — Искаш ли нещо от селото?
— О, вярно — каза Лари. — Добре, че ме подсети. Леонора ме помоли да стана кръстник на детенцето.
Леонора беше дъщеря на нашата прислужница Лугареция, която идваше в къщата да ни помага, когато канехме гости. Поради ненадминатата си „хубост“ тя беше любимка на Лари.
— Ти да ставаш кръстник? — изуми се Марго. — Мислех си, че от кръстниците се очаква да са добродетелни, религиозни и тям подобни.
— Много мило от нейна страна — със съмнение в гласа рече мама. — Но все пак е малко странно, нали?
— Много по-странно щеше да бъде, ако го бе по-молила да стане баща на хлапето — подхвърли Лесли.
— Миличък Лесли, не говори подобни неща пред Джери дори на шега — каза мама. — А ти ще приемеш ли, Лари?
— Защо не, какво пречи на клетото създание да получи благоволението на моите напътствия?
— Виж ти! — изсмя се Марго. — Е, ще обясня на Леонора, че ще дочака да станеш добродетелен и религиозен на куково лято.
— Ако можеш да го преведеш на гръцки, нямам нищо против! — каза Лари.
— Зная гръцки не по-зле от тебе — войнствено му се сопна Марго.
— Стига, милички, стига, не се карайте! — намеси се мама. — Лесли, много ми се иска да не чистиш пистолетите с носната си кърпа, петната от смазката не се изпират.
— Все с нещо трябва да ги чистя — обиди се Лесли.
В този миг съобщих на мама, че смятам през целия ден да изследвам крайбрежието, та дали може да си взема храна за излета.
— Добре, миличък — разсеяно каза мама. — Помоли Лугареция да ти даде нещо за ядене. Само че внимавай, не влизай надълбоко, гледай да не настинеш и… пази се от акули!
Дори ако е много плитко и доброжелателно, всяко море изглеждаше на мама неуправляема водна маса, въплъщаваща злото, пълна с приливни и отливни вълни, силни течения, тайфуни и водовъртежи, плътно населена с гигантски октоподи и сепии, както и с кръвожадни саблезъби акули, и всички те имаха една — единствена цел в живота: да убият и да изядат някое от нейните чеда. Като я уверих, че много ще внимавам, аз бързо отидох в кухнята, взех храна за мене и за животните, събрах колекционерските си принадлежности, свирнах на кучетата и се спуснах надолу по хълма към пристана, където бе закотвена лодката ми.