Тъй като представляваше първи опит на Лесли в корабостроенето, „Тумбел-Нехранимайски“ беше с почти кръгла форма и с плоско дъно, така че поради привлекателната си окраска (на оранжеви и бели ивици) може да се каже, че лодката приличаше на живописно целулоидно пате. Като плавателен съд тя ми служеше вярно и предано, но поради формата си и липсата на кил ставаше много неустойчива и при най-лекото вълнение, и заплашваше да се преобърне, и да си плава преобърната (в тревожни мигове винаги проявяваше тази своя склонност). Когато предприемах с нея дълги експедиции, винаги се запасявах добре с храна и вода от страх, че може да се отклони от курса и да се разбие, при това гледах да карам покрай брега, та ако „Тумбел-Нехранимайски“ внезапно бъде връхлетяна от сироко21, тутакси да се озова в безопасност. Не можеше да й се сложи висока мачта, защото поради формата си в такъв случай лодката се преобръщаше, а голямото й колкото носна кърпа платно успяваше да поеме и задържи едва мъничка шепа вятър, затова най-често се придвижвах с помощта на греблата. Когато на борда беше целият екипаж (три кучета, сова, а понякога и гълъб) и лодката бе натоварена докрай (приблизително с двайсетина съда, пълни с морска вода и животни), толкова трудно я помръдвах, че направо ме заболяваше гърбът.
Роджър не ми създаваше главоболия в морето и пътуванията много му допадаха, при това той проявяваше дълбок и разумен интерес към морската фауна, и можеше да лежи часове наред с наострени уши, и да наблюдава странните гърчове на някоя крехка морска звезда в буркана. За разлика от него Пикльо и Посерко обаче, не бяха морски вълци и всъщност най-често си оставаха у дома, преследващи някоя доста безобидна плячка из миртовите гъсталаци. Когато ме придружаваха в морето, те се мъчеха да не ми пречат, но това рядко им се удаваше, а изпаднехме ли в бедствено положение, палетата започваха да вият или скачаха във водата. Ако пък бяха жадни, пиеха от морето, а после повръщаха върху краката ми тъкмо когато правех някоя сложна маневра. Не знаех със сигурност дали Одисей, моята сова, обича плаването — слагах го някъде, а той послушно стоеше с полузатворени очи и прибрани крила, приличащ донякъде на статуетка, изобразяваща източно божество, от ония, които имат по-зловещ вид. Гълъбът ми на име Куилп (син на първия ми гълъб, който се казваше Квазимодо) обожаваше морето: разполагаше се на мъничкия бак и се държеше така, сякаш това бе палубата за разходки на „Куин Мери“22, а не „Тумбел-Нехранимайски“. Крачеше напред-назад, като от време на време спираше и правеше няколко бързи валсови стъпки, а после издуваше гръд и изнасяше своя контраалтов концерт, при което странно напомняше на закръглена оперна певица по време на морско пътешествие.
Ставаше неспокоен само ако се развалеше времето — литваше и кацваше в скута на капитана, за да потърси убежище.
В деня, за който става дума, аз реших да посетя едно заливче с малък остров в единия край и заобиколено с рифове, където живееха безброй пленителни създания.
Надявах се да открия някоя паунова морска кучка, защото знаех, че в плитчините се срещат купища от тези риби. Кучките изглеждат необичайно — източените им тела са дълги десетина сантиметра и по форма доста приличат на змиорка, а по изпъкналите си очи и дебелите устни имат нещо общо с хипопотама. По време на размножаването мъжките стават много живописни — зад очите им се вижда тъмно петно с небесносини краища, на главите си имат гребен като гърбица, на цвят матово оранжев, а черничкото им тяло е покрито с тъмносини или лилави петна. Гърлото им е бледозелено като морска вода, с тъмни ивици. За разлика от тях телата на женските са маслиненозелени на цвят с бледосини петна, а перките им са тревисто зелени. Имах силно желание да уловя някоя от тези живописни рибки, тъй като бе размножителният им период, и се надявах да ги завъдя в един от аквариумите си, за да наблюдавам как се ухажват.
След половин час изнурително гребане стигнахме до залива със сребристо зелените маслинови горички покрай брега и високите златисти гъсталаци на зановеца, от който над все още чистите води се носеше тежък мускусен дъх. Закотвих „Тумбел-Нехранимайски“ в дълбоката две стъпки вода близо до рифа, а после се съблякох и въоръжен със сака за пеперуди и с широкогърлест буркан, стъпих в бистрото като джин море, топло като вода във вана.