Навсякъде имаше такова изобилие от живот, че ми се налагаше силно да се съсредоточа, за да не се отклоня от замисъла си. Сред разноцветните водорасли лежаха хиляди морски краставици23, подобни на огромни и пъпчиви кафяви наденици. Върху скалите се виждаха тъмноморавите и черни игленици на морските таралежи, чиито бодли се обръщаха насам-натам като стрелки на компас. Тук-там, залепени за камъните като уголемени мокрици, се забелязваха хитони24 и изпъстрените с ярки петна раковини на Калиосто25, които се движеха по дъното, всяка приютила или законния си обитател, или похитител под формата на червенолик рак пустинник с алени щипци. Изпод краката ти изведнъж се изплъзваше някое покрито с водорасли камъче, което се оказваше морски паяк26, върху чийто гръб имаше грижливо засадена градинка, която да му служи за маскировка пред неприятелите.
Скоро стигнах до тази част от залива, която, както знаех, бе любимо място на морските кучки. Не след дълго зърнах един красив мъжки екземпляр — тялото му блестеше от преливащите се багри на многоцветните му годежарски одежди.
Предпазливо насочих сака към него и той се дръпна, обзет от подозрение, като ме гледаше и начупените му бърни мърдаха, докато преглъщаше. Замахнах рязко с мрежата, но той бе прекалено нащрек и лесно я избегна. Направих още няколко опита, но все безрезултатни, и всеки път рибата се отдръпваше малко по-далече.
Накрая моето внимание й досади и тя се стрелна към убежището на своя дом — към счупената половина на глинен съд, от онези, които залагат рибарите, за да уловят някой непредпазлив октопод. Макар рибата да имаше чувството, че вече е извън опасност, всъщност тъкмо това я погуби, защото аз просто гребнах със сака и я извадих заедно с чирепа, след което прехвърлих и нея, и къщичката й в една от по-големите съдини в лодката.
Опиянен от успеха си, продължих да ловувам и към пладне вече бях хванал за моя пленник две зелени съпруги, както и новородена сепия, и интересни екземпляри морски звезди, каквито не бях виждал до тогава. Слънцето започна жестоко да прежуря и повечето морски обитатели се изпокриха под скалите, за да си отдъхнат на сянка. Аз излязох на брега и седнах в маслиновата горичка, за да изям обеда си.
Въздухът бе натежал от аромата на зановеца и трептеше от жуженето на пеещите цикади. Докато се хранех, наблюдавах как един огромен и зелен като дракон гущер с яркосини, подобни на очи петна по тялото, предпазливо издебна и улови една лястовича опашка с бели крила на черни напречни петна. Постижението му не беше малко, тъй като тези пеперуди рядко се задържат неподвижни на едно място, а като летят, често сменят посоката и е трудно тя да бъде предугадена. Нещо повече, гущерът хвана лястовичата опашка в полет и при това направи около четиридесет сантиметров отскок от земята, за да я стигне.
Скоро приключих с обеда, натоварих лодката и като вкарах вътре и кучешкия екипаж, започнах да греба към дома, за да настаня морските кучки в аквариума. Когато се прибрах във вилата, сложих мъжката риба заедно с чирепа в средата на един от по-големите си аквариуми, след което внимателно пуснах вътре и двете женски. Макар че до края на следобеда стоях и ги наблюдавах, те не направиха нищо забележително. Мъжкият лежеше на входа на чирепа, преглъщаше и се цупеше, а женските преглъщаха и се цупеха със същото въодушевление в другия край на аквариума.
Когато станах на следващата сутрин, с голяма досада открих, че рибите явно се бяха раздвижили на зазоряване, тъй като върху горната част на чирепа имаше хвърлен хайвер. Не знаех на коя от женските се дължи това, но бащата се беше превърнал в много храбър пазител и когато вдигнах чирепа, за да разгледам яйцата, яростно се хвърли към пръста ми.
Твърдо бях решил да не изпускам останалата част от представлението, така че хукнах да взема закуската си и я изядох клекнал пред аквариума, втренчил поглед в морските кучки. Близките ми, които дотогава гледаха на рибите като на възможно най-безобидните създания сред животните ми, с които не се случват бели, започнаха да изпитват съмнения относно морските кучки, защото часовете на утрото се нижеха, а аз дотягах с молби на всеки член от домакинството, който минеше, да ми донесе портокал, чаша вода или да ми подостри молива, защото убивах времето, като рисувах рибите в дневника си. Донесоха ми обеда при аквариума и докато дългият и горещ следобед наближи края си, налегна ме дрямка. Кучетата, на които отдавна им бе доскучало да стоят на стража, без да им е ясно защо, потеглиха към маслиновите горички и ме оставиха да си блъскам главата с морските кучки.