Мъжката риба се бе пъхнала навътре в чирепа и едва се виждаше. Едната женска се бе намърдала зад някакви камъчета, а другата седеше и преглъщаше върху пясъка.
Заедно с рибите в аквариума бях настанил и две морски паячета, украсени с водорасли, а върху главата на едното от тях имаше малка розова морска анемона, подобна на кокетна капела. Тъкмо това паяче стана причина да се обърне наопаки любовната идилия на морските кучки. То обикаляше пода на аквариума и поднасяше с щипци парченца храна към устата си така изящно, че напомняше на префинена стара мома, която яде сандвичи с краставица. Малко по малко паячето стигна до входа на чирепа. Мъжката риба веднага се показа — с блеснала преливаща се окраска, готова за битка.
Спусна се към морското паяче и започна методично и ожесточено да го напада. След няколко неуспешни опита да прогони рибата с щипците си, рачето плахо подви опашка и побягна заднишком. Така рибата се озова в положението на победител и с невинен вид самодоволно се разположи пред дома си.
А после се случи нещо много неочаквано. Женската край пясъка бе проследила спречкването с рачето и сега доплува, като се спря на десетина сантиметра от мъжкия. Щом я видя, той стана много неспокоен и окраската му сякаш заблестя още по-ярко. След това внезапно я връхлетя. Спусна се към нея и я захапа по главата, а междувременно извиваше тялото си като лък и й нанасяше удари с опашката.
Наблюдавах изумен поведението му, докато не се усетих, че през цялото време, докато мъжкият биеше и блъскаше женската, тя стоеше напълно безучастна и не направи никакъв опит да му го върне. Бях станал свидетел не на безпричинно нападение, а на войнствено демонстрирана любовна игра. Гледах внимателно и забелязах, че като побутваше женската с опашката си и я хапеше по главата, мъжкият всъщност я насочваше към своя дом така, както овчарското куче подбира стадото.
Разбрах, че щом влязат в чирепа, ще ги изгубя от очите си, затова се втурнах в стаята си и се завърнах с едно приспособление, което обикновено използвах, когато изследвах птичи гнезда. Представляваше бамбукова пръчка с малко огледалце, закрепено под ъгъл в края й. Ако не можех да стигна до гнездото, огледалцето ми служеше като перископ и така успявах да проуча яйцата или новоизлюпените пиленца. Сега го използвах по същия начин, само че в обратната посока. Докато се върна обаче, рибите се бяха скрили в чирепа. Много предпазливо, за да не ги смутя, аз потопих във водата бамбука с огледалцето и го придвижих, докато стигнах до входа на чирепа. Щом го наместих, открих, че не само виждам добре вътрешната част на чирепа, но и че тя е красиво осветена от слънчевите лъчи, отразени от огледалцето.
Като начало двете риби стояха близо една до друга, мърдаха неудържимо перките си и толкова. След като бе успял да хване женската натясно в чирепа, мъжкият не я нападаше и изглеждаше по-приятелски настроен към нея. След десетина минути женската вече не беше редом с него — премести се и скоро изхвърли малък прозрачен грозд хайвер, който прилепна към гладката повърхност на чирепа като жабешки яйца. Сетне женската се отдръпна и мъжкият се разположи върху хайвера.
За съжаление женската го закри от погледа ми, така че всъщност не видях как точно беше оплоден хайверът, но нямаше съмнение, че мъжкият върши тъкмо това.
Женската, усетила, че нейното участие в начинанието е приключило, изплува от чирепа и прекоси аквариума, като оттук нататък не прояви интерес към яйцата.
Мъжкият обаче известно време се суети около тях и накрая застана на стража във входа на чирепа.
С нетърпение очаквах да се появят малките морски кучки, но изглежда, нещо не беше наред (сигурно водата не е била достатъчно наситена с въздух), защото се родиха само две. За мой ужас едното от миниатюрните създания беше изядено от собствената си майка пред очите ми. И понеже не исках на съвестта ми да тежи втори случай на детеубийство, качих се на лодката и гребах покрай брега до мястото, където бях уловил родителите на рибката. Бях я преместил в буркан и я носех със себе си. Пуснах я в бистрата топла вода, край която растеше златният зановец, и я благослових да има собствено потомство — безчет многоцветни рибки.
Три дни по-късно се появи графът. Беше висок и строен, със златиста като пашкули на копринена буба коса на ситни къдрици, лъщящи от помада, с изящни вълнисти мустаци в същата гама и леко изпъкнали воднисти очи с неприятен зелен цвят.