Уплаши мама, защото багажът му се намираше в огромен сандък и тя бе убедена, че се готви да стои при нас цяло лято. Скоро обаче открихме причината — графът намираше себе си за толкова привлекателен, че смяташе за необходимо да се преоблича по седем — осем пъти на ден, за да си отдаде дължимото. Дрехите му бяха такива елегантни изделия, прекрасно ушити на ръка и от такива изящни платове, че Марго се разкъсваше между обзелата я завист към неговия гардероб и чувство на отвращение към женствеността му. Освен че графът самовлюбено се занимаваше само със собствената си особа, той притежаваше и други не по-малко неприемливи черти. До такава степен бе плувнал в парфюмена миризма, та човек имаше чувството, че я вижда — само миг да останеше графът в стаята, и въздухът се просмукваше, а от възглавниците, на които се бе облягал, и от столовете, където бе сядал, дни наред се носеше воня. Графът владееше английски слабо, но това не му пречеше да се разпростира, върху която и да е тема — държеше се презрително и догматично, а всички ние се наежвахме. Философските му възгледи, доколкото въобще ги имаше, могат да бъдат сумирани във фразата „Във франция го правим по-добре“, която той повтаряше непрекъснато и използваше по отношение на всичко. Имаше толкова типично галски интерес към ядивността на всяко нещо, с което влизаше в допир, че човек можеше да бъде извинен, ако го възприемеше като превъплътен козел.
За съжаление графът пристигна тъкмо преди да седнем да обядваме и докато приключихме, без особено да се старае, той бе успял да настрои против себе си всички, включително и кучетата. Само два часа след пристигането си съумя да раздразни петима души, които бяха съвсем различни по характер, и то изобщо без да се усети, така че от определена гледна точка това бе направо tour de force27. По време на обеда, веднага щом изяде ефирното като облак суфле, в което бяха потънали бледорозовите телца на съвсем пресните скариди, той заяви, че главният готвач на мама явно не е французин. Когато откри, че главният готвач е самата тя, вместо да се притесни, той само каза, че в такъв случай присъствието му ще е добре дошло за нея, защото той ще има възможност да й даде някои насоки в кулинарното изкуство. Мама така се ядоса, че загуби дар слово, а графът се прехвърли на Лари, когото благоволи да осведоми, че единствените добри писатели са френските. При споменаването на Шекспир досадникът сви рамене и подхвърли: „Le petit poseur28“. На Лесли предложи мнението, че всеки, който се интересува от лов, положително притежава престъпни наклонности; при това било добре известно, че най-хубавите пушки, мечове и тям подобните противни оръжия се произвеждат от французи. Марго посъветва да се пази красива за мъжете и особено да внимава с лакомията, защото яде прекалено много неща, които развалят фигурата.
Понеже по това време Марго донякъде беше все още по детски закръглена и по тази причина пазеше строга диета, забележката му далеч не беше посрещната добре. В моите очи графът си издаде присъдата, като нарече кучетата „селски псета“ и направи неблагоприятно за тях сравнение със собствените му лабрадори, сетери, басети и спаниели — разбира се, всичките специално развъдени във Франция. Нещо повече, графът бе озадачен, че отглеждам толкова много животни, които не стават за ядене. „Този вид неща само ги убиваме във Франция“ — каза той.
Нищо чудно, че когато обедът свърши и графът се качи горе, за да се преоблече, семейството приличаше на вулкан, който се готви да изригне. Възпря ни само златното правило на мама — че един гост не бива да бъде обиждан още на първия ден. Но нервите ни бяха в такова състояние, че ако някой бе започнал да си свирука „Марсилезата“, щяхме да го разкъсаме на парчета.
— Виждаш ли! — с укор каза мама на Лари. — Ето какво се получава, когато позволяваш на хора, които не познаваш, да изпращат гости, които също не познаваш. Този човек е непоносим!
— Е… не е чак толкова лош — каза Лари, като направи безуспешен опит да оспори мнение, което всъщност подкрепя. — Струва ми се, че някои от забележките му бяха основателни.
— Кои например? — заплашително попита мама.
— Да, кои? — попита и Марго, вече разтреперана.
— Ами… — помъчи се да се измъкне Лари, — суфлето май бе прекалено мазно, а Марго придобива все по-кръгла форма.
— Животно! — извика Марго и избухна в сълзи.
— Е, Лари, съвсем го прекали — каза мама. — Просто не знам как ще изтърпим тоя… тоя твой напарфюмиран паркетен кавалер цяла седмица.
— Чакай, не забравяй, че и на мене ми се налага да го понасям! — раздразнено рече Лари.
— Е, нали е твой приятел… тоест, приятел на твой приятел… тоест… какъвто и да е, твой е — заключи мама. — От тебе зависи така да направиш, че колкото може по-рядко да ни се мярка пред очите.