— Или ще надупча задника му със сачми — рече Лесли. — Нищожно миризливо…
— Лесли, стига толкова — прекъсна го мама.
— Точно това е той — упорстваше Лесли.
— Зная, миличък, но не бива да му го казваш — обясни му мама.
— Ще се помъча да бъда с него — обеща Лари, — но после няма аз да съм крив, ако дойде в кухнята да те учи как се готви.
— Предупреждавам те — започна мама, готова да избухне, — че ако кракът на този човек стъпи в кухнята, аз ще си изляза… ще си отида. Ще си отида и ще…
— И ще станеш отшелничка, а? — опита се да й помогне Лари.
— Не. Ще замина и ще се настаня в хотел, докато той не си отиде — изрече мама любимата си заплаха. — И този път не се шегувам.
Трябва да бъдем справедливи към Лари и да признаем, че следващите няколко дни той мъжествено прояви усилия по отношение на граф Росиньол. Заведе го в града до библиотеката и до музея, показа му лятната резиденция на краля с всичките й отвратителни статуи, заведе го дори до най-високата точка на Корфу — връх Пантократор29 — и му показа изгледа. Графът направи неблагоприятно сравнение на градската библиотека с Националната библиотека в Париж, каза, че музеят не струва пет пари в сравнение с Лувъра, отбеляза, че по размери, архитектура и обзавеждане кралската резиденция отстъпва на къщичката, където той бил настанил главния си градинар, и накрая подхвърли, че да се говори за изгледа от връх Пантократор е сквернословие в сравнение с неописуемия изглед, откриващ се, от който и да е връх, на която и да е височина във Франция.
— Този човек е нетърпим — каза Лари, докато се подкрепяше с коняк в спалнята на мама, където се бяхме събрали, за да избегнем компанията на графа. — Франция му е идея — фикс, чудя се защо изобщо е заминал. Дори телефонните им услуги смята за най-добрите в света! И дотолкова му липсва чувство за хумор във всяко едно отношение, че човек би го взел за швед.
— Както и да е, миличък — успокояваше го майка. — Нали няма да стои дълго.
— Не съм сигурен, че ще издържа през цялото време — продължи Лари. — Засега само дето не е обявил и Господ за французин.
— Не е, но положително във Франция са по-набожни — изтъкна Лесли.
— Няма ли да е чудесно, ако му скроим някой истински гаден номер? — попита Марго с копнеж в гласа. — Нещо направо ужасно!
— Не, Марго — твърдо се противопостави мама. — Никога не сме правили гадни номера на гостите си… тоест, ставало е само на шега или случайно. Няма да започваме сега. Просто ще трябва да го изтърпим. В крайна сметка ще е само за още няколко дни. Бързо ще минат.
— Мили Боже! — възкликна Лари. — Току-що си спомних. Проклетото кръщение е в понеделник!
— Много ми се иска да не ругаеш чак толкова — каза мама. — Какво общо има кръщението с графа?
— Представяш ли си какво ще е да го заведа там? — попита Лари. — Не, графът ще трябва да отиде някъде сам.
— Не мисли, че е редно да се скита сам, без нас — рече мама, сякаш говореше за някакъв опасен звяр. — Искам да кажа, може да попадне на някой от приятелите ни.
Всички седяхме, замислени по този въпрос.
— А защо Джери не го заведе някъде? — изтърси Лесли. — В крайна сметка и Джери не е умрял за проклетото кръщение.
— Гениално! — зарадва се мама. — По-добре не може и да бъде!
Тутакси всичките ми инстинкти за самосъхранение се съживиха. Казах, че всъщност държа да отида на кръщението, че с нетърпение съм го очаквал, че това е единствената възможност да видя Лари в ролята на кръстник, че той сигурно ще изтърве бебето или ще направи нещо друго, което не искам да изпусна, че графът не обича змии, костенурки, птици и всякакви животни, така че какво бих могъл да правя с него? Последва тишина, в която членовете на семейството разгледаха състоятелността на моя казус, като че бяха съдебни заседатели.
— Сетих се, ще отидете някъде с лодката! — хрумна й на Марго.
— Отлично! — каза Лари. — Сигурен съм, че освен шивашките шедьоври той непременно си носи сламена шапка, както и моряшка фланелка. Може да намерим отнякъде и едно банджо.
— Идеята е чудесна — каза мама. — В края на краищата, миличък, ще е само за няколко часа. Е, голяма работа.
Заявих по най-категоричен начин, че за мен това наистина е голяма работа.
— Виж какво — започна Лесли, — в понеделник на езерото ще има риболов. Ако придумам човека, който го урежда, да те пусне с другите, ще вземеш ли графа?
Не можах да устоя, защото отдавна мечтаех да присъствам на такъв риболов. Така и така беше ясно, че цял следобед щях да се занимавам с графа, затова въпросът беше поне да имам някаква полза.