— Какво каза? — попита ме той шепнешком. Повторих ругатнята. Господин Кралевски притвори очи. Ноздрите му се издуваха, а тялото му трепереше.
— И къде си го чул? — попита той.
Обясних, че съм научил израза от един граф, който ни гостува.
— О… Както и да е, никога вече не бива да го повтаряш, разбираш ли? — каза господин Кралевски. — Никога вече. Трябва… трябва да знаеш, че в този живот дори от устата на аристократи, изпаднали в мигове на притеснение, може да се изплъзне някой неподходящ израз. Не ни прилича да им подражаваме.
Разбрах добре какво имаше предвид Кралевски. Допуснах, че едно падане в канал може да се наречен „миг на притеснение“, ако човекът е аристократ.
Но с това сагата на графа не беше приключила. Около седмица след като той си беше заминал, една сутрин на закуска Лари сподели, че не се чувства добре. Мама си сложи очилата и го изгледа изпитателно.
— Как така не се чувстваш добре? — попита тя.
— Не се чувствам както обикновено, решителен и пълен с енергия.
— Боли ли те нещо?
— Не — призна си Лари. — Всъщност нищо не ме боли. Просто усещам, че съм отпаднал, че ми е противно, усещам се отпуснат, нямам сили, сякаш съм прекарал нощта с граф Дракула. А имам чувството, че при всичките си недостатъци нашият доскорошен гост не беше вампир.
— Обаче не изглеждаш зле — рече мама, — макар че най-добре ще бъде да се прегледаш. Доктор Андручели е на почивка, затова ще изпратя Спиро да доведе Теодор.
— Добре — съгласи се равнодушно Лари. — Няма да е зле също така, ако поръчаш на Спиро да прескочи и да уведоми Британската погребална служба.
— Лари, не говори такива неща! — каза мама, която започна да се плаши. — Върви сега да си легнеш и много те моля да не ставаш повече.
Ако за Спиро можеше да се каже, че е нашият ангел — хранител, за когото нито едно наше искане не бе неизпълнимо, то доктор Теодор Стефанидис беше нашият оракул, който ни напътстваше във всичко. Той пристигна, седнал невъзмутимо отзад в „Доджа“ на Спиро, облечен безупречно, с костюм от туид, нахлупил меката си шапка точно под нужния ъгъл, а брадата му проблясваше на слънцето.
— Хм… наистина… това е много любопитно — каза Теодор, след като се ръкува с всички. — Тъкмо седях и си мислех… какво приятно време за пътуване… хм… денят е изключително хубав… и не е… хм… да речем, прекалено горещо, нали… и изведнъж Спиро се появи в лабораторията. Късмет, че не бях… хм… тръгнал.
— Толкова се радвам, че мъките ми са донесли полза на някого! — рече Лари.
— Така… И… хм… какво всъщност има? — попита Теодор, като гледаше с любопитство Лари.
— Нищо определено — призна си Лари. — Само едно най-общо чувство, че смъртта ми е предстояща. Всички сили сякаш са ме напуснали. Сигурно както обикновено съм давал прекалено много от себе си на семейството.
— Не мисля, че тъкмо от това ти е зле — решително се намеси мама.
— Според мене напоследък преяждаш — каза Марго. — Една добра диета ще те оправи.
— Има нужда от чист въздух и физическо натоварване — даде своя принос и Лесли. — Ако поне малко излиза с лодката…
— Добре, както и да е, Теодор ще ни каже какво му има — рече мама.
Теодор отиде с Лари да го прегледа и се появи след половин час.
— Не намирам никакви… хм… функционални промени, така да се каже — съобщи Теодор преценката си, като се поклащаше ту на пети, ту на пръсти. — Само дето малко е наддал на тегло.
— Видяхте ли! Казах ви, че трябва да пази диета! — победоносно извика Марго.
— Тихо, миличка — спря я мама. — И какво трябва да се направи, Теодор?
— Бих препоръчал ден-два да пази стаята — каза Теодор. — Да остане на лека храна, нали разбирате, нищо много мазно… А пък аз ще му изпратя някакво лекарство… хм… нещо тонизиращо. Ще дойда вдругиден да видя как е.
Спиро закара Теодор до града и своевременно се върна с лекарството.
— Няма да го пия — заяви Лари, като хвърли подозрителен поглед на шишето. — Прилича ми на екстракт от яйчници на прилеп.
— Не говори глупости, миличък — каза мама, като сипа от лекарството в една лъжица. — Ще ти помогне.
— Няма да ми помогне. Същото е вземал и моят приятел доктор Джекил и затова е стигнал дотам.
— Докъде? — попита мама, без да се замисли.
— Намерили го да виси от полилея, да се почесва и да твърди, че е господин Хайд.
— Стига, Лари, престани да се глезиш — твърдо каза мама.