И след много врява Лари се предаде, изпи лекарството и се оттегли в леглото.
На следващата сутрин всички бяхме събудени в прекомерно ранен час от яростни викове, които се носеха от стаята на Лари.
— Мамо, мамо! — ревеше той. — Ела да видиш какво си направила!
Заварихме го да скача гол из стаята, с голямо огледало в ръка. Обърна се войнствено към мама и като го видя, тя зяпна от учудване. Лицето му бе подуто, придобило двойно по-големи размери от обикновено, и имаше съвсем доматен цвят.
— Какво си направил, миличък? — едва чуто попита мама.
— Какво съм направил ли? Не аз, а ти го направи! — извика Лари, който мъчително трудно произнасяше думите. — Ти, проклетият Теодор и гадното му лекарство! Подействало е на хипофизата ми! Погледни ме! По-зле е, отколкото е Джекил и Хайд!
Мама си сложи очилата и се втренчи в Лари.
— Прилича ми на заушка — каза озадачена тя.
— Глупости! Заушката е детска болест! — нетърпеливо избухна Лари. — Не, всичко е от проклетото лекарство на Теодор. Казвам ти, подействало е на хипофизата ми! Ако не приема веднага противоотрова, ще се превърна във великан!
— Глупости, миличък. Сигурна съм, че е заушка — успокояваше го мама. — Много странно обаче, защото съм сигурна, че си карал заушка. Чакай сега… Марго изкара морбили в Дарджилин през 1920 година… Лесли се разболя от тропическа диария в Рангун… Не, греша, в Рангун бяхме през 1900 година и ти хвана диария, а Лесли изкара варицела в Бомбай през 1911 или може би 1912 година… Не си спомням точно. После на тебе ти извадихме сливиците в Раджапутана през 1922 или може би през 1923 година, не си спомням точно. А след това Марго се разболя от…
— Не ми е приятно, че трябва да прекъсна списъка на семейните заболявания, достоен за енциклопедичен справочник — хладно се намеси Лари, — но няма ли у някого желание да отиде за противоотрова, преди да се уголемя дотолкова, че да не мога да излизам през вратата на стаята?
Когато Теодор пристигна, той потвърди диагнозата, поставена от мама.
— Да… хм… точно така, това е ясен случай на заушка — каза той.
— Какво значи „ясен случай“, шарлатанин такъв? — попита Лари, като го гледаше сърдито със сълзящите си и подути очи. — Защо вчера не знаеше какво ми е? Все едно, това не може да бъде заушка, заушката е детска болест!
— Не, не — възпротиви се Теодор. — Обикновено боледуват децата, но често и възрастните я изкарват.
— А защо не можа да разпознаеш една толкова често срещана болест, когато я видя? — не се предаваше Лари. — Можеш ли въобще да разпознаваш заушка? Трябва публично да ти забранят лекарската практика заради некадърност!
— Диагностицирането на заушката е много трудно в… хм… началния стадий — каза Теодор. — Докато не се появят отоци.
— Типично за медицинската професия! — с горчивина в гласа каза Лари. — Да не могат да разберат заболяването, докато размерите на пациента не се уголемят двойно! Безобразие!
— При положение, че не засегне… хм… нали разбираш, долните ти части — замислено каза Теодор, — след няколко дни нищо няма да ти има.
— Долните ми части ли? — попита заинтригуван Лари. — Кои долни части?
— Ами… нали разбираш, заушката предизвиква подуване на жлезите — обясни му Теодор, — и ако се разпростре надолу и засегне жлезите в… хм… долната част на тялото, става много болезнено, така е.
— Искаш да кажеш, че ще се подуя и ще заприличам на мъжки слон? — попита ужасен Лари.
— Хм… да — отговори му Теодор, който не намери думи за по-добро описание.
— Това е заговор, за да ме направят безплоден! — изкрещя Лари. — Ти и твоята проклета тинктура от кръв на прилепи! Завиждаш на мъжествеността ми!
Меко казано е, ако вземем да определим Лари като лош пациент. Беше сложил до леглото си огромен хлопатар. Дрънчеше с него непрекъснато, за да му се обърне внимание, и мама трябваше да оглежда долните му части по двайсет пъти на ден, за да го уверява, че ни най-малко не са засегнати. Когато се разбра, че Лари се е заразил със заушка от бебето на Леонора, той заплаши да го отлъчи от църквата!
— Нали аз съм му кръстник — каза Лари. — Защо да не мога да отлъча от църквата неблагодарното копеле?
Към четвъртия ден всички започнахме да усещаме, че се изнервяме. Тогава на посещение при Лари дойде капитан Крийч. Пенсиониран морски вълк с развратни наклонности, капитан Крийч беше hete noire35 за мама. Преследваше всяко същество от женски пол и по-специално мама, независимо от своите седемдесет и няколко години, и упоритостта му се бе превърнала в постоянен източник на досада за нея, към което се добавяха съвършено невъздържаното му поведение и еднопосочната му умствена нагласа.