Казах й, че ще ги държа затворени в стаята си, така че никой да не научи за тях.
— Добре си решил — съгласи се мама и боязливо погледна бухалите. — Знаеш, че Лари не е съгласен да има още животни.
Знаех, разбира се, и възнамерявах на всяка цена да запазя съществуването им в тайна от него. Обясних й, че остава само един дребен въпрос: бухалите са много гладни, всъщност са гладни до смърт.
— Горкичките — каза мама, която веднага изпита състрадание към пилетата. — Дай им малко хляб и мляко.
Обясних й, че бухалите се хранят с месо, а съм изразходвал и последните си запаси. Попитах я дали няма парче месо, което да ми даде на заем, за да не умрат бухалите.
— Ами и аз малко съм закъсала с месото — отговори ми тя. — На обед ще ядем котлети. Иди да видиш какво има в хладилния сандък.
Отидох в килера при масивния хладилен сандък, където държахме нетрайните продукти, и надникнах в ледената влага вътре. Единственото, което успях да открия, бяха десетте котлета за обед, а и те едва ли биха стигнали на три ненаситни бухала.
Върнах се в кухнята да съобщя новината.
— Втасахме я — рече мама. — Сигурен ли си, че няма да ядат хляб и мляко?
Не отстъпих от думите си. Бухалите ядат само месо.
В този миг едното бухалче се залюля толкова силно, че се прекатури, а аз бързо дадох това на мама като пример, че силите на птичетата са на изчерпване.
— Ами тогава сигурно е най-добре да вземеш котлетите — обезпокои се мама. — Ще трябва да обядваме къри38 със зеленчуци.
Победоносно отнесох бухалите и котлетите в стаята си и натъпках горките птици с месо. Като последствие от пристигането на бухалите, седнахме да обядваме доста късно.
— Извинявайте, че се забавих — каза мама, като отхлупи супника и от него се вдигна пара с миризмата на къри. — Кой знае защо, картофите се вариха ужасно дълго.
— Мислех, че за обед ще има котлети — каза Лари с огорчение в гласа. — Цяла сутрин си мислех за тях и подготвях вкусовите си луковици. Къде са котлетите?
— За съжаление отидоха за бухалите, миличък извини му се мама. — Имат невероятен апетит.
Лари замръзна с лъжица къри на половината път до устата си.
— Бухали? — попита той и втренчи поглед в мама. — Какви бухали? Какво значи това?
— О! — притесни се мама, защото усети тактическата си грешка. — Най-обикновени бухали… птици… не се безпокой, нищо особено няма.
— Нападнати сме от бухали, така ли? — искаше да знае Лари. — Вмъкнали са се в килера и са излетели от там с купа котлети в ноктите си, а?
— Не, не, миличък, тези бухали са малки. Не са способни на такова нещо. Не можеш да си представиш какви красиви очи имат. Умираха от глад, горкичките.
— Ловя се на бас, че Джери е донесъл някакви нови животни — кисело подхвърли Лесли. — Усетих го, че замисля нещо преди обед.
— Ако е донесъл, ще ги изхвърли — озъби се Лари.
Обясних, че не мога да го направя, тъй като птиците са съвсем малки.
— Съвсем малки са, миличък — успокои го и мама. — Не са виновни.
— Как така не са виновни? — не се предаваше Лари. — Проклетите дяволи са си напълнили гушите с моите котлети…
— С нашите котлети — прекъсна го Марго. — Не разбирам как можеш да си такъв егоист.
— Трябва да се сложи край на това — продължи Лари, без да обръща внимание на Марго. — Прекалено много си разглезила момчето.
— Котлетите са колкото твои, толкова и наши — повтори Марго.
— Какво говориш! — каза мама на Лари. — Ужасно преувеличаваш. Заради някакви си бухалчета.
— Някакви си бухалчета, а? — заядливо рече Лари. — Той вече има един бухал и всички добре знаем какво ни струва.
— Одисей е много мила птица и не прави бели — защити ме мама.
— Е, към тебе може и да е мил — рече Лари, — понеже не е влизал и не е повръщал върху леглото ти всичките парченца храна, които вече не му трябват.
— Но това беше толкова отдавна, миличък, и оттогава не го е правил!
— И какво общо има Одисей с нашите котлети? — попита Марго.
— Да са само бухалите — рече Лари. — Както я караме, един Господ знае дали всички няма да заприличаме на богинята Атина. Изглежда, въобще не можеш да се справиш с него. Спомни си за историята с костенурката миналата седмица.
— Стана грешка, миличък. Джери не го направи нарочно.
— Грешка ли? — И Лари ми хвърли смразяващ поглед. — Беше оплескал цялата веранда, докато изкорми тая гадост. Стаята ми смърдеше като каютата на капитан Ахав. Трябваше да мине цяла седмица и да излея сто кофи одеколон, за да убия миризмата до такава степен, че да мога да си вляза в стаята, без да изгубя съзнание.
38
Индийско ядене, с едноименна подправка, приготвяна главно от корените на растението куркума — Б.пр.