— И ние се вмирисахме не по-малко от тебе — възмути се Марго. — Човек би си помислил, че само ти си бил засегнат.
— Така е! — възкликна Лесли. — В моята стая миришеше още по-лошо. Наложи се да спя на задната веранда. Не ми е ясно защо винаги ти си единственият, който е пострадал.
— Не става въпрос за мене — вбеси се Лари. — Просто не ми харесват страданията на по-нисшите същества.
— Бедата е в това, че си егоист — каза Марго, като се придържаше към първоначалната си диагноза.
— Добре! — сопна се Лари. — Не ме слушайте. Самите вие скоро ще се оплаквате, защото, като си легнете в креватите, ще плувате в бухалски бълвоч. А аз ще замина и ще отседна в хотел.
— Струва ми се, че говорихме достатъчно за бухалите — твърдо каза мама. — Кой няма да е вкъщи за следобедния чай?
Оказа се, че всички ще си бъдем вкъщи.
— Ще опека кифлички — каза мама и на масата се чу въздишка на облекчение, защото кифличките на мама, залети с домашно сладко от ягоди, масло и сметана, бяха лакомство, по което всички примираха. — Поканила съм госпожа Вадрудакис, така че искам да се държите прилично.
Лари простена:
— Коя, по дяволите, е госпожа Вадрудакис? — попита той. — Сигурно ще е някоя стара досадница.
— Не започвай пак — сурово го порица мама. — Струва ми се, че е много приятна жена. Толкова хубаво писмо ми е написала, иска да се посъветва с мене.
— По какъв въпрос? — попита Лари.
— Много била разстроена от начина, по който селяните се отнасят към домашните си животни. Знаеш колко мършави са кучетата и котките, какви рани има по горките магарета. Иска да се основе дружество за премахване на жестокото отношение към животните на остров Корфу, нещо като Кралското дружество за защита на животните в Англия. И се надява на нашата помощ.
— Аз лично нищо няма да й помогна — твърдо каза Лари. — Не възнамерявам да помагам на никакво дружество да се бори против жестокостите към животните. Бих помогнал, ако някой иска да засили тези жестокости.
— Стига, Лари, не говори чак такива неща — сгълча го мама. — Сам знаеш, че нямаш това предвид.
— Разбира се, че тъкмо това имам предвид — уточни Лари. — Ако въпросната Вадрудакис прекара една седмица в нашата къща, и тя ще мисли същото. Ще тръгне да души бухали с голи ръце, ако иска да оцелее.
— Както и да е, искам да се държите възпитано твърдо — повтори мама. И добави: — А ти, Джери, не й споменавай за бухалите. Може да си помисли, че не сме наред.
— Не сме — с готовност потвърди Лари.
След обеда установих, че както обикновено Лари беше пренебрегнал в кампанията против бухалите двамата си възможни съюзници: Марго и Лесли.
Като видя птичетата, Марго изпадна във възторг. Тъкмо бе усвоила плетаческото изкуство и с щедро великодушие ми предложи да оплете на бухалчетата каквото си поискам. Известно време се забавлявах с мисълта да ги видя облечени с еднакви раирани пуловерчета, но я отхвърлих като непрактична и неохотно отказах любезното й предложение.
По-практична беше помощта, предложена ми от Лесли. Той каза, че ще ме осигури с врабци, които ще застреля. Попитах го дали ще може да го прави всеки ден.
— Е, не всеки ден — отговори ми той. — Може някой път да не съм тук, да ида до града, да се случи нещо. Но когато съм у дома, можеш да разчиташ на мен.
Предложих му да ми натрупа запаси — да застреля толкова врабци, колкото, да речем, стигат за една седмица.
— Идеята ти не е лоша — съгласи се той, поразен от досетливостта ми. — Прецени колко ще ти трябват за седмица, а аз ще ти ги осигуря.
С много труд, тъй като математиката винаги е била слабото ми място, изчислих колко врабчета (към които щеше да се добавя и месо) ще ми бъдат нужни за една седмица и занесох резултата на Лесли в спалнята му, където той чистеше последното попълнение на колекцията си: стара турска пушка, която се пълни откъм дулото.
— Да… Добре! — рече той, като погледна цифрите. — Имаш ги от мене. По-хубаво ще е да използвам въздушната пушка; ако стрелям с другата, Лари ще започне да се оплаква от шума.
И така, въоръжени с въздушната пушка и една книжна кесия, ние отидохме зад вилата. Лесли зареди пушката, облегна се на една маслина и започна да стреля.
Ставаше лесно, като стрелба по мишена, защото тази година врабчетата се бяха превърнали в напаст и покривът на вилата гъмжеше от тях. Лесли ги уцелваше безпогрешно, те се търкулваха надолу и падаха на земята, където аз ги прибирах в кесията.
След първите няколко изстрела врабчетата взеха да стават неспокойни и се оттеглиха по-далече, докато застанаха най-отгоре на покрива. Лесли ги улучваше и там, но те се катурваха на другата страна, търкулваха се надолу и падаха върху предната веранда.