Затова през пролетта в моята стая, както и на специално отделена за тази цел част от верандата, винаги имаше поне пет — шест клетки и кутии, където се виждаха зинали пиленца или отрасли птици, които бях успял да спася от спортсмените и сега те се възстановяваха с импровизирани шини по крилата или краката.
Единствената полза от това пролетно клане беше, че така получавах що-годе добра представа какви птици се намират на острова. Съзнавах, че не мога да спра избиването им, затова поне се помъчих да извлека полза от него. Проследявах някой храбър и достоен Нимрод39 и го карах да ми покаже съдържанието на чантата си. Правех списък на убитите птици и като удрях на молба, успявах да спася живота на ранените. Тъкмо по този начин получих Хайауата40
Бях прекарал една интересна и дейна сутрин с кучетата. Станахме рано и се озовахме сред маслиновите горички още преди да се вдигне росата и да изчезне нощният хлад. Бях установил, че това е най-хубавото време за събиране на насекоми, защото студът ги правеше сънливи и не им се летеше, така че лесно ги улавях. Вече разполагах с две пеперуди и с една мушица, каквито нямах в колекцията си, както и с два неизвестни за мен бръмбара и със седемнайсет скакалеца, с които щях да нахраня малките пиленца. Докато слънцето се издигне в небето и стане малко по-топло, безуспешно бях преследвал заедно с кучетата една змия и един зелен гущер, после, без знанието на Агати, издоих козата й в един от колекционерските си буркани, понеже и аз, и кучетата бяхме ожаднели, и накрая се отбих у моя приятел козаря Яни, който ни даде да се подкрепим, като донесе хляб, смокинов сладкиш и сламена шапка, пълна с диви ягоди.
Спуснахме се до едно заливче, където кучетата или почиваха задъхани, или гонеха раци из плитчините, а аз, разперил ръце като крила на птица, се бях проснал ничком в топлата прозрачна вода. Сдържах дъха си и гледах морския пейзаж, а вълните леко ме полюшваха. Когато наближи пладне и стомахът ми ме уведоми, че обедът скоро ще бъде готов, излязох да изсъхна на слънце — солта изби по кожата ми на петна като лъскави фигури от фина дантела и аз потеглих към къщи. Докато криволичехме из сенчестите маслинови горички и от едрите стволове лъхаше прохлада като от кладенец, чух пукотевица откъм миртовите гъсталаци далече вдясно. Тръгнах нататък, за да проуча въпроса, като гледах кучетата да са около мен, защото гръцките ловци са припрени и в повечето случаи стрелят веднага, преди да установят в какво са се прицелили. Опасността важеше и за мен, затова като предпазна мярка взех да говоря на висок глас с кучетата: „Роджър, тук, ела тук! Браво! Пикльо, Посерко! Посерко, тук! Тук ела, браво! Пикльо, върни се!“ Забелязах ловеца, седнал на един огромен маслинов корен. Бършеше потта от челото си и щом разбрах, че ме е видял, аз се приближих.
Беше закръглен човечец с бяла кожа на лицето и продълговати черни мустаци като четка за зъби над начупената устица, а зад слънчевите очила се криеха очите му, кръгли и воднисти като на птица. Облеклото му представляваше върха на ловната мода: излъскани високи ботуши, нов брич с бял кант и жълтеникавозелен жакет от туид с отвратителна кройка и украсен с толкова много джобове, че приличаше на стряха, по която са налепени лястовичи гнезда. Зелената тиролска шапка със сноп яркочервени и оранжеви пера беше килната назад върху къдрокосата му глава и той бършеше бялото си като слонова кост чело с голяма кърпа, от която се носеше силната миризма на евтин одеколон.
Калимера41, калимера! — поздрави ме той зарадван, като изпухтя. — Добра среща! Пфу! Ама че горещ ден!
Съгласих се с него и му предложих да си вземе от ягодите, които бяха останали в шапката ми. Той ги изгледа доста изпитателно, сякаш се боеше, че може да са отровни, внимателно хвана една ягодка с дебелите си пръсти и се усмихна с благодарност, като я пъхаше в устата си. Останах с впечатлението, че за пръв път му се случваше да яде с пръсти ягоди от шапка и не е съвсем сигурен как е прието да се върши това.
40
По името на индианския герой от поемата „Песен за Хайауата“ на американския поет Х. Лонфелоу (1807–1882). — Б.пр.