Всъщност Хайауата никога не показа някакви други майчински чувства към пиленцата — например не хващаше малките, увити на топчета изпражнения от задниците на голишарчетата, когато те ги пускаха от ръба на гнездото си. Задачата да се чисти беше предоставена на мене. Щом като нахранеше пиленцата и те спираха да пищят, папунякът губеше всякакъв интерес към тях. Стигнах до заключението, че нещо в тембъра на гласовете им пробуждаше родителските инстинкти на Хайауата, защото правих опити и с други новоизлюпени птици, които се раздираха от пищене, но папунякът не им обръщаше никакво внимание. Постепенно сойчетата решиха да позволят и на мене да ги храня, така че скоро спряха да надават глас при появяването на Хайауата и папунякът съответно престана да ги забелязва. Не само че не им обръщаше внимание, просто сякаш не знаеше за съществуването им.
Когато крилото на Хайауата зарасна, свалих шината и установих, че макар костта да е била наместена добре, мускулите на крилото са отслабнали, понеже не са били използвани, и папунякът щадеше това крило, като предпочиташе да ходи, а не да лети. За да го упражнявам, носех го до маслиновите горички и там го подхвърлях нагоре, та да е принуден да размахва крила, за да се приземи успешно. Постепенно крилото заякна, птицата започна да прелита къси разстояния и тъкмо си мислех, че вече ще мога да я пусна на свобода, когато тя загина. Един ден я бях изнесъл на верандата и докато хранех различните си питомци, Хайауата литна, или по-скоро се спусна към близката маслинова горичка, за да се упражнява или да си направи лека закуска с някой от конските комари42, които тъкмо сега се излюпваха.
Бях зает изцяло с храненето на птичетата и не обръщах особено внимание какво става, но изведнъж чух дрезгавия, отчаян писък на Хайауата. Прескочих парапета на верандата и хукнах през дърветата, но пристигнах твърде късно. Заварих една огромна, красива и белязана от битки подивяла котка. От устата й се подаваше отпуснатото светлокафяво телце на папуняка, а зелените котешки очи ме гледаха втренчено. Извиках и се спуснах към нея, но котката се извърна, подвижна като живак, и скочи сред миртите, без да изпуска телцето на Хайауата. Хукнах да я гоня, но стигнала веднъж до убежището на гъстия храсталак, не беше възможно да бъде открита. Върнах се ядосан и разстроен в маслиновата горичка. Единственото, което напомняше за Хайауата, бяха няколко светли пера и капки кръв, пръснати като рубини по зелената трева. Заклех се, че ако ми се случи отново да видя котката, ще се опитам да я убия. Като оставим настрани станалото, тя представляваше заплаха за събраните от мене птици.
Тъгата ми по Хайауата обаче скоро заглъхна, понеже сред нас се появи нещо още по-екзотично, което причини и много повече неприятности. Лари обяви внезапно, че отива да погостува на свои приятели в Атина, където ще си върши някакви проучвания. След суетнята около заминаването му във вилата се възцари спокойствие. Лесли прекарваше по-голямата част от времето си, като се скиташе с пушка в ръка, а Марго, която в този момент не беше обладана от никакви вълнуващи сърдечни терзания, ваеше скулптури от сапун. Разположила се беше на тавана, където изработваше леко разкривени и хлъзгави фигурки от неприятно миришещия жълт сапун и слизаше да се храни облечена в работна престилка на цветя и изпаднала в артистичен унес.
За да използва неочакваното затишие, мама бе решила да свърши нещо, което отдавна отлагаше. Предишната година се роди изключително много плод и мама прекара часове наред в приготвянето на сладка и лютеници, някои по индийски рецепти от началото на XIX век, използвани още от баба й. Всичко вървеше добре и големият хладен килер светеше от строените батальони буркани. За жалост обаче, при една много свирепа буря през зимата покривът на килера беше протекъл и вследствие на това, когато мама влязла една сутрин, видяла, че всички етикети са се отлепили. Имаше налице неколкостотин стъкла, чието съдържание не можеше да се определи, освен ако не се отворят. И сега, получила възможност малко да си отдъхне от семейството, мама се бе заловила да свърши тази неотложна работа. Понеже бурканите трябваше да се опитват, предложих й своята помощ. Седнахме на кухненската маса, разделени от около сто и петдесет буркана. Бяхме се въоръжили с лъжици и нови етикети и тъкмо се канехме да започнем колосалното опитване, когато пристигна Спиро.