— Добър ден, госпожи Дарълс. Добър ден, господинчо Джерис — прогърмя гласът му, когато той тромаво се вмъкна в кухнята като шоколадово кафяв динозавър. — Понесъл съм телеграмите за вас, госпожи Дарълс.
— Телеграма ли има, Спиро? — потръпна мама. От кого ли ще е? Дано не са някакви лоши вести.
— Не, не се безпокой, не са лоши вести, госпожи Дарълс — каза той, като й подаваше телеграмата. — Накарал съм човек в поща да ми ги прочетеше. От господинови Ларис е.
— О, Боже! — възкликна обзета от предчувствие мама.
Телеграмата гласеше: „Забравих да кажа Принц Джиджибой пристига единайсети кратък престой. Атина прекрасна. Целувки Лари.“ И толкова.
— Е, Лари наистина се държи много досадно! — ядоса се мама. — Къде е тръгнал да кани принц тука? Знае, че нямаме подходящи стаи за кралски особи. А самият той няма да е у дома, за да го забавлява. Какво ще правя с тоя принц?
И тя ни погледна съвсем объркана, но нито Спиро, нито аз можехме да й дадем разумен съвет. Не можехме дори да телеграфираме на Лари и да настояваме да се върне, понеже както си му беше обичаят, той замина и пропусна да ни остави адреса на приятелите си.
— Единайсети е утре, нали? Той сигурно ще пристигне с корабчето от Бриндизи. Спиро, нали ще отидеш да го посрещнеш и да го доведеш? И нали ще купиш агнешко месо за обед? Джери, върви и кажи на Марго да сложи цветя в стаята за гости и да провери дали не се е напълнила с бълхи от кучетата. А на Лесли предай да слезе до селото и да каже на Червения Спиро, че ни трябва риба. Е, Лари наистина прекалява. Като се върне, ще му дам да разбере. На моята възраст не мога да мисля и за разни принцове, които трябва да се забавляват.
И мама сърдито и безцелно взе да се щура из кухнята, като дрънчеше с тенджерите и тиганите.
— Ще ви донесеш от моите гергини за масите. Да вземеш ли и шампанско? — попита Спиро, който явно смяташе, че един принц следва да се посрещне както подобава.
— Не, ако тоя човек смята, че ще плащам една лира за бутилка шампанско, много е сбъркал. Ще пие узо43 и вино като нас, няма значение, че е принц твърдо отсече мама. — И после добави: — Какво да се прави, по-добре е все пак да донесеш една каса. И да не му го предложим, все ще ни влезе в работа.
— Не се безпокойте, госпожи Дарълс — утеши я Спиро. — Аз урежда всичко кое вие поиска. Вие поиска аз доведе кралски иконом както преди?
Всеки път, когато канехме много гости, Спиро измъкваше потъналия в забвение кралски иконом — един престарял и изискан човечец.
— Не, не, Спиро, няма да си правим такъв труд. В крайна сметка принцът идва неочаквано и ще трябва да ни приеме такива, каквито сме. Ще се задоволи, с каквото дал Господ… Наравно с нас. А пък ако не му хареса, тогава… остава си за негова сметка — каза мама, като лющеше шушулките от граха с треперещи ръце и повечето зърна падаха на пода, а не в решетото. — А ти, Джери, иди попитай Марго дали не може да изкара новите пердета за гостната. Платът е в спалнята ми. Откакто Лес подпали ония пердета, те са заприличали на нищо.
И така вилата се превърна в оживен пчелен кошер. Търкаха дъсчения под на свободната стая, докато цветът му стана бледожълт, от страх, че кучетата може да са насадили бълхи там. Марго уши новите пердета за рекорден срок и подреди навсякъде вази с цветя. Лесли изчисти пушките и лодката си, да не би принцът да пожелае да отиде на лов или на разходка по море. Мама, с аленочервено от горещината лице, препускаше из кухнята и правеше кифлички, сладки, щрудели, бисквити с конячена есенция, компоти, баници, желирани плодове и плодови салати с крем. На мен само ми поръчаха да преместя всичките си животни от верандата и да гледам да не плъзнат навсякъде, да отида да се подстрижа и да си сложа чиста риза.
И ето че на следващия ден всички ние, облечени в съответствие с указанията на мама, седяхме на верандата и търпеливо очаквахме принца, който щеше да бъде доведен от Спиро.
— А на коя страна е принц? — попита Лесли.
— Да си кажа право, не зная — призна си мама. — Предполагам, че е принц на някоя държавица, която има махараджа.
— Името му е много странно. Джиджибой… Сигурна ли си, че това е истинското му име? — попита Марго.
— Разбира се, миличка — отвърна мама. — Джиджибой е много разпространена фамилия в Индия. Носи го един стар род, стар като… като…