— Като рода Смит, да речем? — подхвърли Лесли.
— Не, не, това съвсем не е обикновено име. Родът Джиджибой е влязъл в историята. Сигурно е съществувал в Индия много преди моят дядо да пристигне там.
— Положително неговите прадеди са организирали Бунта44 — с доволство подхвърли Лесли. — Хайде да го попитаме дали неговият прадядо е измислил Черната калкутска дупка.
— Много хубаво, ще го попитаме — подхвана Марго. — Мислиш ли, че го е направил прадядо му? Какво е представлявала тая дупка?
— Лесли, миличък, не бива да го казваш — намеси се мама. — Нали трябва да прощаваме и да забравяме?
— Какво да прощаваме и да забравяме? — попита озадачен Лесли, понеже не следеше нишката на мисълта й.
— Всичко! — твърдо изрече мама и добави доста объркано: — Сигурна съм, че са имали добри намерения…
Преди Лесли да проучи въпроса по-подробно, чу се бученето на автомобила по алеята към къщата и след внушително изскърцване на спирачките колата спря пред верандата. Отзад седеше облечен в черно човек с красиво вързан, бял като напъпило кокиче тюрбан. Беше строен, дребен индиец с грамадни блестящи и продълговати като бадеми очи, които приличаха на езерца от течен ахат, заобиколени от гъсти мигли, пухкави като персийски килим. Той ловко отвори вратата и изскочи навън.
Приятелска усмивка блесна като бяла светкавица върху мургавото му лице.
— Е, най-после пристигнахме — извика развълнувано той, разпери тънките си мургави ръце като криле на пеперуда и затанцува по верандата. — Вие, разбира се, сте госпожа Даръл. Моите почитания. А вие сте ловецът на семейството… Лесли. А това без съмнение е Марго, красавицата на острова. А ето го Джери, младият учен, ненадминатият натуралист. Нямам думи, за да изразя радостта си от срещата с вас.
— О… ами… да… Да, радваме се да се запознаем с Вас, Ваше височество! — започна мама…
Джиджибой нададе вик и се плесна по челото.
— По дяволите! — рече той. — Пак глупавото ми име! Скъпа ми госпожо Даръл, как ли ще мога да ви се извиня? Принц е първото ми име. Приумица от страна на майка ми, за да изглежда скромното ни потекло кралско, нали разбирате? Какво не прави майчината любов. Мечтае синът да достигне златни висоти, нали? Клетата жена, трябва да й бъде простено. Името ми е Принц, Принц Джиджибой. На вашите услуги.
— О! — възкликна мама, защото се почувства малко измамена, след като се беше приготвила да се справя с кралска особа. — Е, и как да се обръщаме към Вас?
— Приятелите ми, а аз имам безброй много приятели — каза сериозно новодошлият, — ме наричат Джиджи. Искрено се надявам, че и вие ще ме наричате така.
И Джиджи се настани у нас. През малкото време, когато ни гостува, направи куп поразии, но се привързахме към него повече, отколкото към който и да е гост.
Говореше английски педантично, беше сериозен и внимателен по характер и проявяваше такъв неподправен интерес към всичко и всекиго, че не устояхме на очарованието му. На Лугареция даваше разни бурканчета с гадно миришещи лепкави мехлеми, с които да облекчава множеството си въображаеми болежки. С Лесли обсъждаше съсредоточено и подробно въпросите на лова в света и разказваше живописни, но сигурно измислени случки от ловни походи за тигри и глигани, в които бил участвал. За Марго измъкна от багажа си няколко метра плат, направи й сари и я научи как се носи. Омагьосваше Спиро с разкази за богатствата и вълшебствата на Изтока — разказваше му за двубои между обсипани със скъпоценни камъни слонове и за махараджи, които имали толкова чисто злато, колкото тежали. Боравеше умело с молива, и понеже проявяваше дълбок и неподправен интерес към всичките ми животни, завинаги ме спечели, защото им правеше изящни малки скици, които да залепвам в природонаучния си дневник — един документ, който според мен беше значително по-важен от Магна харта45, Келтското евангелие46 и библията на Гутенберг, взети заедно, и нашият гост се бе ориентирал съвсем правилно. Мама обаче беше тази, която Джиджи успя да плени — той не само че знаеше кулинарните рецепти на безброй вкусни ястия, които тя си записваше, не само че разполагаше със запас от легенди и истории с духове, но неговото посещение даде възможност на мама да говори непрекъснато за Индия, където е родена и е отрасла; тази страна мама смяташе за истинската си родина.
Вечер се задържахме дълго на масата — тя беше дълга и скърцаше, а в ъглите на голямата стая имаше скупчени газени лампи, окъпани във вировете на жълтата като иглика светлина.
Рояци мушици пърхаха и се носеха към лампите като снежинки, кучетата лежаха на прага (сега, когато броят им бе нараснал на четири, вече не ги пускахме в трапезарията), прозяваха се и въздишаха, отегчени, че не си лягаме, но ние бяхме забравили за тях. Звънливата песен на щурците и квакането на дървесните жаби навън оживяваха черния като кадифе мрак. На светлината от газените лампи очите на Джиджи изглеждаха още по-големи и по-черни, като на бухал, а в тях гореше необикновен течен огън.
44
Има се предвид Сипайското въстание (1851–1859 г.), индийско национално въстание против английското господство. — Б.пр.
45
Великата харта на свободите (1215 г.) — документ, който ограничава властта на краля и едрите феодали в Англия. — Б.пр.