— Разбира се, госпожо Даръл, по ваше време нещата са стояли различно. Не е било допустимо човек да общува извън своя кръг. Не, не, кастовото разделение задължително се е спазвало. Но сега нещата стоят по-добре. Най-напред махараджите прекрачиха прага, а сега дори на нас, по-обикновените индуси, е позволено да общуваме извън кръга си и така да извлечем полза от предимствата на цивилизацията — каза Джиджи една вечер.
— По мое време — каза мама, — най-много се противопоставяха на евроазиатците. Баба не ни разрешаваше дори да играем с децата им. Обаче ние естествено не я слушахме.
— Децата определено не проявяват усет кое поведение се приема за правилно в една цивилизация — усмихна се Джиджи. — И все пак, нали разбирате, отначало имаше известни трудности. Както се казва, Рим не е бил построен за един ден. Разправих ли ви историята за поангличанчения индус от моя роден град, когото поканиха на бал?
— Не. И какво станало?
— Ами той забелязал, че когато танцът свърши, кавалерите изпращат дамите до техните места и ги разхлаждат с ветрилата им. Затова, след като изпълнил един игрив валс с някаква сравнително знатна европейка, той я завел успешно до мястото й, грабнал ветрилото и казал: „Мадам, ще ми разрешите ли да ви пусна газове в лицето?“
— Спиро говори такива работи — рече Лесли.
— Спомням си нещо, което се случи, когато мъжът ми беше главен инженер в Рурки… — И мама с удоволствие се върна назад в миналото. — Връхлетя страшен циклон. Тогава Лари беше още бебе. Живеехме в дълга и ниска къща и си спомням, че тичахме от стая в стая, като се мъчехме да подпираме вратите, за да не ги блъска вятърът. И както тичахме от стая в стая, къщата подире ни просто се сгромоляса. Накрая се озовахме в килера на иконома. След това ремонтираха къщата и поангличанченият предприемач ни изпрати сметката, която бе надписана така: „Относно ремонтиране задната част на главния инженер.“
— Сигурно тогава в Индия е било прекрасно — каза Джиджи — защото, за разлика от повечето европейци, вие сте били част от страната.
— Така е — съгласи се мама. — Дори баба ми е родена там. Когато повечето хора говореха за дома, имаха предвид Англия, докато нашето семейство имаше предвид Индия.
— Сигурно много сте пътували — каза Джиджи със завист в гласа. — Сигурно познавате моята родина по-добре от мен.
— Нито едно кътче не ми е убягнало — рече мама. — Естествено, понеже мъжът ми беше строителен инженер и му се налагаше да пътува. Винаги го придружавах. Ако трябваше да строи мост или железопътна линия насред джунглата, пак отивах с него и живеехме в лагер.
— Сигурно е било приятно — подхвърли Лесли с въодушевление. — Първобитен живот под брезент.
— Приятно беше. Обичах лагерния живот. Помня, че най-напред вървяха слоновете с големите палатки, килимите и мебелите, следвани от слугите в теглените от волове каруци, където бяха чаршафите и сребърните…
— И наричаш това лагеруване? — Лесли не вярваше на ушите си. — Какви са тия големи палатки?
— Бяха само три — каза в своя защита мама. — Спалня, трапезария и гостна. При това палатките се правеха от килими.
— Е, за мене това не е лагеруване — рече Лесли.
— Лагеруване беше — продължи мама. — Насред джунглата. Чувахме рева на тигрите и слугите се плашеха. Веднъж убиха кобра под масата, на която се хранехме.
— Това е станало, преди да се роди Джери — допълни Марго.
— Трябва да запишете спомените си, госпожо Даръл — сериозно каза Джиджи на мама.
— А, не — засмя се мама. — Едва ли бих се справила. Пък и как ли бих ги кръстила?
— Харесва ли ти „Нужни бяха четиринайсет слона“? — предложи Лесли.
— Или „През гората с килим за палатка“? — предложи Джиджи.
— Бедата е там, момчета, че никога към нищо не се отнасяте сериозно — порица ги мама.
— Да — намеси се Марго. — Смятам, че мама е проявила голяма храброст, като е лагерувала само с три палатки при тия кобри и какво ли не още.
— Хм, лагерувала е! — подигравателно изсумтя Лесли.
— Наистина лагерувахме, миличък. Спомням си, че веднъж един от слоновете се заблуди и цели три дни нямахме чисти чаршафи. Баща ви много се ядоса.
— За пръв път чувам, че и голямо животно, каквото е слонът, може да се заблуди — изненада се Джиджи.