— О, така е — потвърди Лесли. — Слоновете лесно се губят.
— Както и да е, и вие нямаше да се радвате, ако останехте без чисти чаршафи — с достойнство изрече мама.
— Разбира се, че не би им харесало — намеси се Марго. — Много ми е интересно да слушам за древна Индия, дори ако те не искат да слушат.
— Но и аз се просвещавам по този начин — възпротиви се Джиджи.
— Ти непрекъснато се подиграваш на мама — рече му Марго. — Не намирам причини да я гледаш отвисоко, само защото баща ти е измислил онова нещо, Черната дупка ли се казваше?
За да си състави човек мнение за Джиджи, стига и фактът, че той едва не падна под масата от смях, а кучетата се разлаяха гръмогласно, като го видяха, че не е в състояние да се спре.
Но може би най-приятното нещо у Джиджи беше неговото силно въодушевление при всичко, с което се заловеше, дори когато нямаше и капчица съмнение, че дейността му в дадена област не би се увенчала с успех. Когато Лари се запознал с него, Джиджи възнамерявал да стане един от най-великите индийски поети и заедно с някакъв свой съотечественик, който поназнайвал английски („Той беше моят словослагател“ — обясни ни Джиджи), започнали да издават списание, наречено „Поезия за народа“ или „Поезия за норада“, или „Поезия за народада“ — в зависимост от това, дали Джиджи наглеждал словослагателя, или не. Списанийцето излизало веднъж в месеца със средства, които Джиджи събирал от всичките си познати без изключение, и някои броеве представляваха странно четиво, както сами се уверихме, понеже багажът на Джиджи беше пълен с неясно отпечатани страници, които той раздаваше на всеки, проявил интерес.
Като ги разглеждахме, открихме любопитни теми, например „Поезията на Стойвън Сплендрън — кретическа оцентка“. Словослагателят, приятел на Джиджи, явно набираше думите, както му се счуват в даден момент. Имаше и една дълга хвалебствена статия от Джиджи със заглавие „Пст Елот47, въровен пует“. Правописните нововъведения на словослагателя, към които се прибавяха печатните грешки, неминуеми при подобна дейност, превръщаха четенето в доста забавно, макар и изискващо съсредоточаване занимание. Например заглавието „Зашто няама чрен пует-лореат?“ поставяше въпрос, на който едва ли може да се отговори, и явно бе написан с езика на Чосър48, докато статията със заглавие „Рой Камила, брец за топка и пует“ караше човек да се замисли докъде е стигнала поезията.
Джиджи обаче не се отчайваше от затрудненията, включително и от факта, че словослагателят никога не произнасял звука „х“, затова и никога не пишеше буквата „х“.
Последното увлечение на Джиджи беше да се залови с ново списание (набирано от същия небрежен словослагател и отпечатано на същата примитивна машина), посветено на новозародилото се учение, което Джиджи наричаше „Факийо“. Това учение се описваше в първия брой на „Факийо за всички“ като: „Амалгума на загадъчания Исток, свързващо най-доброто от йогата и от факирството, с потропности и обесванения за ората“. Мама беше много заинтригувана от Факийо, докато Джиджи не започна да го практикува. С набедрена препаска и посипан с пепел, той медитираше часове наред на верандата или пък се движеше в добре симулиран транс из къщата, ръсейки подире си пепел. Джиджи пости фанатично четири дни, а напетия уплаши мама до смърт, тъй като припадна и се изтърколи надолу по стълбите.
— Не бива така, Джиджи — разсърди се мама. — Трябва да спреш. Тялото ти не позволява да постиш.
И като го сложи на легло, мама му приготви огромни порции свръхпитателно къри, а Джиджи взе да се оплаква, че нямало „бомбайска патица“ — сушената риба, която е пикантна и подходяща добавка към всяко къри.
— Но тук не може да се намери бомбайска патица — питах — оправдаваше се мама.
Джиджи размахваше ръце, приличащи на светли бронзови мушици върху белия чаршаф.
— Според „Факийо“ в живота се намират заместители на всичко — не отстъпваше той.
И когато се възстанови донякъде, посети рибния пазар в града и закупи огромни количества пресни сардини. Завърнахме се, след като бяхме прекарали една приятна утрин в пазаруване из града и заварихме кухнята, и околностите й необитаеми.
Джиджи размахваше ножа, с който изкормяше рибите, преди да ги изнесе да съхнат на слънце пред задната врата, и водеше война с хвъркатите пълчища — сякаш се бяха събрали всички мухи месарки и оси от Йонийските острови. Бяха го ужилили поне пет пъти — едното му око имаше такава подутина, че почти се бе затворило.
Всичко бе пропито от миризмата на бързо разлагащите се сардини, а подът на кухнята и масата бяха покрити от преспи сребристи люспи и разкъсани вътрешности.
48
Велик английски поет хуманист (ок. 1340–1400), създател на средноанглийския литературен език. — Б.пр.