— Ще се върна от Персия, за да отпразнувам с вас рождения си ден, скъпа ми госпожо Даръл — каза Джиджи. — И тогава ще видите колко съм напреднал.
— Не искам обаче, днешният ден да се повтори сурово каза мама. — Можеше да се пребиеш.
Два дни по-късно Джиджибой, все още облепен с лейкопласт, но неустрашим, потегли за Персия.
— Кой знае дали ще се върне за рождения си ден — каза Марго. — Ако се върне, ще направим празненство в негова чест.
— Да, добре си го намислила — съгласи се мама. — Толкова мило момче е, обаче има такива… приумици… Много са опасни.
— Е, поне е единственият ни гост, за когото може да се каже, че не се е задържал, а е прелетял — каза в заключение Лесли.
Шеста глава
История с крал
„Кралете и мечките често създават грижи на пазачите си.“
За тихото и кратко време, което прекарахме на остров Корфу, може да се каже, че всеки ден беше необикновен — имаше собствена окраска, собствена подредба, така че се различаваше напълно от останалите триста шейсет и четири дни и по тези причини се превръщаше в паметен. За мене обаче сред всичките дни има един, за който си спомням с особено чувство, защото в него взеха участие не само близките ми и техните познати, но и цялото население на Корфу.
Това беше денят, когато крал Георгиос се завърна в Гърция, и по колорит, вълнение и тайнственост това преживяване не може да се сравни с нищо случвало се на острова. Дори ежегодните затруднения при организирането на шествието, посветено на свети Спиридон, бледнееха пред това събитие.
Първият, от когото чух каква чест ще бъде оказана на Корфу, беше моят учител господин Кралевски. Беше обзет от такова вълнение, че не прояви почти никакъв интерес към мъжкото конопарче, което му бях осигурил с много мъки.
— Големи новини, мило момче, големи новини! Добро утро, добро утро! — поздрави ме Кралевски. Огромните му разнежени очи се бяха насълзили от възбуда, красивите му ръце мърдаха неспокойно, а главата му над гърбицата потрепваше от вълнение. — Господи, какъв честит ден за острова! А всъщност честит ден и за цяла Гърция, но най-честит за нашия остров. Какво? Хм… А, конопарчето ли? Хубава птичка. — И той изчурулика. — Значи така, голяма радост е за нашето малко господарство сред морето от синева, както казва Шекспир, че ще бъдем удостоени с посещение от краля.
„Е — рекох си аз, — това горе-долу се ядва.“ Можех да наподобя някакъв що-годе приличен ентусиазъм, щом ставаше въпрос за истински крал, ако не за друго, то поне заради дребните изгоди, които бих извлякъл.
— Кой е този крал — попитах аз, — и ще имам ли ваканция, когато пристигне?
— Как кой? Гръцкият крал, крал Георгиос! — възкликна Кралевски, потресен от невежеството ми. Нима не знаеш?
Обясних му, че не се радваме на съмнителното преимущество да притежаваме радиоапарат, така, че почти непрекъснато се намираме в състояние на блажено невежество.
— Да… — погледна ме доста разтревожено господин Кралевски, сякаш смяташе себе си за виновен, че аз не съм осведомен. — Да, както знаеш, преди ни управляваше Метаксас, а той беше диктатор. Сега, със завръщането на Негово величество, слава Богу, се отървахме от този отвратителен човек.
Попитах го кога са се отървали от Метаксас, след като аз нищичко не зная?
— Как така, не може да си забравил! — извика Кралевски. — Не може да не си спомняш! Нали имаше революция и пекарницата за сладкиши пострада ужасно от картечния огън! Според мене картечниците са много опасно нещо.
Вярно, спомнях си „революцията“, защото благодарение на нея бях получил три дни блажена почивка без уроци, а пък пекарницата беше едно от любимите ми места. Не бях свързал обаче всичко това с Метаксас. Обнадежден, попитах дали по случай идването на краля няма да издънят с картечница още някое място.
— Какво говориш! — Кралевски беше потресен. — Не, това ще бъде радостно събитие. Както се казва, всеки ще бъде en fete49. Е, това е толкова вълнуваща вест, че сигурно ще ни е простено, ако отменим сутрешните занимания, за да я отпразнуваме. Ела с мене горе, ще ми помогнеш да нахраня птиците.
И ние се изкачихме на огромния таван, където Кралевски държеше колекцията си от диви птички и канарчета. Хранихме ги цяла сутрин и прекарахме чудесно. Кралевски си тананикаше Марсилезата, танцуваше из помещението и размахваше тенекията с вода, а нападалите семенца хрущяха под нозете му като ситни морски камъчета.
По време на обеда споделих вестта за пристигането на краля. Всеки член от семейството я възприе по свой начин.