— Много хубаво — каза мама. — Трябва още от сега да измисля менюто.
— Но той, слава Богу, няма да отседне у нас! — подчерта Лари.
— Зная, миличък — каза мама. — Но сигурно ще има доста… хм… празненства и гости, нали?
— Не виждам причини за това — не отстъпваше Лари.
— О, тъкмо обратното — рече мама. — Когато бяхме в Индия, винаги канехме гости по време на приема, който даваше за индийските махараджи представителят на английския крал.
— Тук не е Индия — уведоми я Лари, — така че нямам намерение да си губя времето, като осигурявам място за настаняването на слоновете. Помнете ми думата, цялата тая работа без друго ще има доста унищожителни последствия за мирния ни живот.
— Щом ще каним гости, може ли да си купя нови дрехи, мамо? — попита нетърпеливо Марго. — Наистина нямам какво да облека.
— Чудя се дали ще го поздравят със салют — замисли се Лесли. — Имат само стари венециански топове, а според мене те са изключително опасни. Чудя се дали да не прескоча до коменданта на форта.
— Стой настрани — посъветва го Лари. — Те искат да го приветстват, а не да го застрелят.
— Оня ден видях великолепна червена коприна — продължи Марго. — В малкото магазинче… нали се сещаш, точно където се завива вдясно до лабораторията на Теодор.
— Да, миличка, много хубаво — каза мама, без да я чува. — Чудя се дали да не поръчам на Спиро да купи няколко пуйки?
Ала последствията, които кралското посещение имаше върху семейството, бледнееха пред травматизиращите му последствия за целия остров. Някой беше изтъкнал, без да се замисли, че Корфу не само ще се радва на благоволението да бъде посетен от монарха, но и че самото събитие е особено символично: когато кралят пристигне в Корфу, той ще стъпи на гръцка земя за пръв път след изгнанието си. При тази мисъл жителите на Корфу пощуряха и развиха трескава дейност, така че не след дълго приготовленията станаха толкова сложни и ожесточени, че ние се видяхме принудени всеки ден да ходим в града и да седим на площада заедно с населението, та да бъдем в течение на последния скандал.
Платия — главният площад, където се издигаха високи арки по подобие на Рю де Риволи в Париж, проектирани от френски архитекти в началото на френската окупация на острова — беше центърът на Корфу. Човек сядаше на масичките под арките или под шарената сянка на дърветата и рано или късно виждаше всеки жител на острова и чуваше всяка скандална история от всички страни. Човек кротко си пиеше питието, а рано или късно най-важните участници в драмата биваха изхвърлени от вълнението право на неговата маса.
— Аз съм Корфу — каза графиня Малинопулос. — Затова на моите плещи лежи дългът да съставя комитет, който да уточни програмата за посрещането на нашия милостив крал.
— Да, наистина, разбира се — нервно се съгласи мама.
Графинята, която приличаше на пияна черна гарга с оранжева перука, без съмнение имаше страшна власт, но въпросът беше прекалено важен, за да я оставят да изпотъпче сама всичко живо.
Не мина много време и бяха създадени поне шест комитета за посрещането и всеки от тях се мъчеше да убеди губернатора, че неговият план трябва да бъде предпочетен пред другите. Носеха се слухове, че губернаторът се пази от въоръжена охрана и спалнята му се заключва, след като една членка от женския организационен комитет решила да пожертва своето целомъдрие, за да му повлияе да одобри замисъла на нейната група.
— Отвратително! — протръби гласът на Лена Маврокондас, която въртеше черните си очи, облизваше червените си устни и сякаш съжаляваше, че не се е сетила за такова нещо първа. — Представете си, мили мои, жена на нейната възраст да се опитва да се вмъкне в стаята на губернатора гола!
— Наистина е намерила любопитен начин да го принуди да я изслуша — невинно подметна Лари.
— Не, това минава всички граници — продължи Лена, като ловко пъхаше маслини в аленочервената си уста, сякаш зареждаше пушка. — Запознах се с губернатора и съм сигурна, че той ще се съгласи с мене: комитетът, в който съм аз, е официалният. Колко жалостно, че британската флота не е в пристанището, щяхме да организираме почетен караул. Ах, тези прекрасни матроси в униформи винаги изглеждат толкова чисти и толкова мъжествени!
— Честотата на инфекциозните заболявания в Кралската флота… — започна Лари, но мама побърза да го прекъсне.
— Кажи ни какви са плановете ви, Лена — рече тя, като хвърли сърдит поглед на Лари, който беше на осмото си узо и започваше да се държи малко безотговорно.
— Ах, мила, да знаеше какви са плановете ни! Само да знаеше! Целият площад ще бъде украсителен в синьо и бяло, но винаги имаме затруднителности с оня глупак Маркос Панайотис! — И Лена погледна ужасено нагоре. Маркос, както добре знаехме, беше почти умопобъркан, при това имаше замах. Чудехме се как въобще са го включили в комитета.