Капитан Крийч, у когото никой не подозираше да се крие каквото и да е патриотично чувство, неимоверно се развълнува от цялата история и за всеобща досада ходеше от комитет на комитет да разпространява клюки, пееше мръсни песни, щипеше нищо неподозиращи и беззащитни гърди и задни части и като цяло беше дошъл до гуша на всички.
— Отвратителен старец! — каза мама, а очите й святкаха от яд. — Омръзна ми неприличното му държание. В крайна сметка нали се смята, че е англичанин!
— Той кара комитетите да бъдат винаги нащрек, ако мога така да се изразя — каза Лари. — Лена ми каза, че след последното събрание, на което присъствал той, задникът й бил моравосин.
— Мръсно старо животно! — рече мама.
— Бъди по-снизходителна, мамо — каза Лари. — Добре знаеш, че просто й завиждаш.
— Аз да й завиждам? — изпищя мама и настръхна като мъничък териер. — Да й завиждам заради този стар… стар… развратник? Не говори гадости. Няма да ти позволя, Лари, да говориш такива неща дори на шега.
— Той удавя мъката си във вино и жени, защото страда от несподелена любов към тебе — каза Лари. — Ако направиш от него почтен човек, той ще се промени.
— Удавял е мъката си във вино и жени много преди да се запознаем — рече мама, — и ако ме питаш, пет пари не давам, че го прави. Той е единственият човек, когото нямам желание да променям.
Капитанът обаче оставаше глух за всякакви забележки.
— Мило момиче! — каза той на мама следващия път, когато я видя. — Случайно да пазиш в долното чекмедже на скрина си „Юниън Джак“50?
— За съжаление не, капитане — с достойнство каза мама. — Нямам и скрин.
— Какво? Хубавица като тебе да няма скрин? А къде държиш купа черни дантелени гащички, с които ще подлудяваш следващия си съпруг? — попита капитан Крийч, а зачервените му очи гледаха похотливо.
Мама се изчерви и застина.
— Нямам никакви намерения да подлудявам някого, с гащи или без гащи! — каза тя с голямо достойнство.
— Сладурана! — рече капитанът. — Ербап жена, знам си го! Да си призная, и аз предпочитам голичко.
— А за какво ви е знамето? — попита тя, като неловко се помъчи да смени темата.
— За да го развявам, разбира се — обясни капитанът. — Цялата тая селяния ще развява знамето си, затова трябва да им покажем, че не може да се пренебрегва добрата стара Империя!
— Питахте ли консула? — поинтересува се мама.
— Консулът ли? — презрително я изгледа капитанът. — Каза ми, че на острова има само едно английско знаме и то може да се използва само за специални случаи. Бабината му! Кълна се в тестисите на свети Вит, че тъкмо този случай е специален! Така че му казах да си завре отзад дръжката на знамето!
— Лари, наистина бих предпочела да не насърчаваш този мръсен старец, та да сяда при нас! — умолително каза мама, когато капитанът, олюлявайки се, тръгна да търси английското знаме. — Говори мръсотии, а не ми харесва, че това става в присъствието на Джери.
— Вината е твоя, ти го насърчаваш — каза Лари. Какво взе да приказваш за гащи?
— Лари! Прекрасно знаеш, че се изпуснах!
— Но го обнадежди! Сега гледай да не вземе да рови в скрина ти като куче за трюфели51 за неглиже, подходящо за брачната нощ!
— О, я млъквай! — разсърди се мама. — Честна дума, Лари, понякога много ме ядосваш!
Напрежението, обзело острова, непрекъснато нарастваше. От далечните планински села, където старите жени лъскаха волските рога (част от украсата, която слагаха на главите си) и гладеха забрадките си, до града, където всяко дръвче беше подкастрено и всяка маса и стол на площада бяха пребоядисани, кипеше оживление. В старата част на града, където по уличките едва можеха да се разминат две магарета и въздухът ухаеше на току-що изваден хляб, на плодове, слънце и канализация в равни количества, се намираше малка сладкарничка, собственост на моя приятел Костис Авгадрама. Сладкарничката с право се славеше с най-добрия сладолед в Корфу. Костис беше ходил в Италия, където изучил изтънко всички тайни на това изкуство. Сладоледите му много се търсеха и не минаваше празненство, което да си заслужава името, където да не се появяваха огромните и многоцветни клатещи се произведения на Костис. Двамата бяхме постигнали делово споразумение: ходех в сладкарничката три пъти седмично и събирах хлебарки от кухнята, за да храня с тях птиците и животните си, а в замяна на тази услуга Костис ми позволяваше, докато работя, да ям колкото мога сладолед. Твърдо реших, че помещенията трябва да бъдат почистени в чест на краля, затова отидох в сладкарничката три дни преди уречения ден и заварих Костис напълно отчаян и готов да сложи край на живота си — състояние, в което може да изпадне само един грък с помощта на доста узо. Попитах го какво се е случило.