— С мене е свършено — каза той с гробовен глас, като постави на масата огромно шише с джинджифилова бира и блестящо бял сладолед с размерите на айсберга, потопил „Титаник“. — С мене е свършено, кирие52 Джери. Станал съм за посмешище. Хората вече няма да казват: „А, остров Корфу ли? Където се прави сладоледът на Костис!“ Не, те вече ще казват: „А, да, остров Корфу, където се прави сладоледът на оня глупак Костис!“ Ще трябва да си замина оттук, няма друг изход. Ще ида в Ксанти или в Атина, или ще стана монах. Жена ми и децата ми ще гладуват, горките ми стари родители ще се червят от срам, докато просят коричка хляб…
Прекъснах мрачните му предсказания и го попитах кое е довело нещата до това окаяно положение.
— Аз съм гений — изтърси Костис, но в думите му не звучеше хвалба. Седна на моята маса и разсеяно си наля още една чаша узо. — Никой сладкар в Корфу не може да прави като моите сладоледи: толкова вкусни, толкова красиви и толкова… студени.
Казах му, че това е самата истина. Отидох и по-нататък, защото Костис явно имаше нужда да му се повдигне духът: казах му, че славата на неговите сладоледи се носи из цяла Гърция, а може да е стигнала и Европа.
— Вярно е — простена Костис. — Така че би било съвсем естествено, когато кралят посети Корфу, губернаторът да му предложи да опита от моите сладоледи.
Казах му, че тази мисъл е поразителна.
— Да — продължи Костис. — Трябваше да доставя дванайсет кила сладолед в резиденцията Монрепо, както и друг, специален сладолед за тържествената вечеря в деня на пристигането. Ах! Този специален сладолед ме погуби! Заради него жена ми и децата ми ще гладуват. Ах, жестока и неумолима орис!
— Защо? — глупаво попитах аз с уста, пълна със сладолед. Не бях в настроение да изслушвам увертюрата, исках да чуя същността на историята.
— Реших, че специалният сладолед трябва да е нещо ново, нещо невиждано, нещо несънувано — каза Костис и пресуши чашата си. — Прекарах нощта буден и чаках да получа някакво знамение.
Той затвори очи и започна да върти главата си насам-натам, като че лежеше на въображаема възглавница.
— Не можех да заспя. Бях трескав. После, когато първите петли пропяха „ку-ку-ри-гу!“ — връхлетя ме прилив на вдъхновение.
И той се плесна по челото с такава сила, че едва не падна от стола. С разтреперани ръце отново си наля узо.
— Пред парещите ми и уморени очи се появи картината на знаме, знамето на Гърция, знамето, заради което всички ние сме страдали и сме умирали, само че това знаме сега беше направено от моя най-добър и най-висококачествен млечен сладолед — изрече тържествуващо Костис и се облегна назад, за да види какво впечатление ми е направил.
Казах му, че хрумването му ми се вижда направо блестящо, че за пръв път чувам подобно нещо. Костис грейна, но скоро се усети и лицето му отново придоби отчаяно изражение.
— Скочих от леглото — продължи тъжно той, — и изтичах в кухнята. Там обаче открих, че не разполагам с всичко необходимо, за да осъществя плана си. Имах шоколад, с който оцветявам сладоледа в кафяво, имах бои, за да го правя червен, зелен и дори жълт, но не виждах нищо, абсолютно нищо, с което да направя синьото поле на знамето53. — Костис замлъкна, отпи голяма глътка от узото и после гордо се изпъчи: — Всеки по-незначителен човек, турчин или албанец например, би се отказал от замисъла си. Но не и аз, Костис Авгадрама. Знаеш ли какво направих?
Поклатих глава и си пийнах от джинджифиловата бира.
— Отидох при братовчед си Михаелис. Нали знаеш, той работи в аптеката до пристанището. А, Михаелис… дано проклятието на свети Спиридон стигне и него, и потомството му! Михаелис ми даде някакъв прах, за да получа син цвят. Сега ще ти покажа!