И Костис изчезна в хладилната стая. Появи се оттам понесъл грамадна купа и я сложи под носа ми. В купата имаше сладолед на сини и бели черти, който наистина забележително напомняше на гръцкото знаме, макар че синьото клонеше към виолетово. Казах, че според мене сладоледът изглежда великолепно.
— Отровен е! — изсъска Костис. — Отровен е като мишеморка! Той седна и се втренчи злобно в огромната чиния. Казах на Костис, че не виждам нищо страшно, само дето синьото не е чист цвят, а по-скоро прилича на метилов спирт.
— Опозорен съм! От собствения си братовчед, от сина на един неоженил се баща! — извика Костис. — Като ми даде праха, Михаелис ме увери, че всичко ще бъде наред. Тая змия ми обеща, че ще свърши работа.
— Но работата е свършена — посочих му аз сладоледа. — Какво има тогава?
— Господ и милосърдният свети Спиридон са ми свидетели! — набожно каза Костис. — Хрумна ми да направя едно малко знаме за семейството ми, та да отпразнуват и те успеха на баща си. Не мога и да си помисля какво щеше да се случи, ако не бях направил това!
При което Костис стана и отвори вратата, водеща към жилището му.
— Ще ти покажа делото на моя братовчед, на това чудовище! — каза той и викна от стълбите: — Катарина! Петро! Спиро! Елате!
Жената на Костис и двамата му сина бавно и неохотно слязоха по стълбите и се изправиха пред мене. С голямо учудване видях, че устите на всичките са пурпурно сини — с яркия, наситен цвят, който имат елитрите на бръмбара карабус.
— Изплезете си езиците — нареди им Костис.
Близките му изплезиха езици, обагрени като тоги на римляни. Приличаха на зловещи орхидеи или на някакъв вид мандрагора54.
Разбрах затрудненото положение на Костис. В желанието си да му помогне, братовчед му, без да се замисли, му беше връчил пакетче генцианвиолет. Веднъж ми се наложи да намажа с това лекарствено средство една незаздравяваща рана на крака си и знаех, че освен всички други свои свойства, генцианвиолетът боядисва извънредно трайно. Костис щеше да си има лилаво семейство поне още няколко седмици.
— Само си представи! — взе да шепне той, като отпрати горе вапцаните си жена и челяд. — Само си представи да бях изпратил сладоледа в резиденцията. Представи си всички висши духовници с лилави бради. Лилав губернатор и лилав крал! Щяха да ме разстрелят.
Казах, че според мене би паднал голям смях, от което Костис се втрещи и отвърна сърдито, че когато порасна, ще ми стане ясно кои са извънредно сериозните неща в живота и кои — комичните.
— Представи си, ако бях боядисал краля лилав, как щеше да се опетни доброто име на острова… че и моето име! — каза той и ми донесе нов сладолед в знак, че ми е простил. — Представи си как щяха да се радват чужденците, ако гръцкият крал станеше лилав! Да не дава Господ! Дано свети Спиридон ни опази!
Попитах Костис какво става с братовчед му, как е посрещнал вестта?
— Още не знае — отвърна ми Костис и се ухили злорадо. — Но скоро ще научи. Току-що му изпратих сладолед в цветовете на гръцкото знаме.
И така, когато наближи паметният ден, островът бе достигнал връхната точка на една нетърпима възбуда. Спиро беше смъкнал гюрука на големия си овехтял „Додж“ и го беше превърнал в нещо средно между естрада и стенобойна машина, твърдо решен при всяко положение семейството да види шествието добре. Обзети от празнично настроение, отидохме с автомобила до града и се почерпихме на площада, за да научим последните новини за подготовката. Лена, издокарана в зелено — лилав тоалет, ни каза, че най-накрая Маркос, макар и неохотно, се отказал от замисъла със сините и белите магарета, но сега имал нов, почти толкова налудничав план.
— Нали знаете, че Маркос наследи печатарската работилница на баща си? — попита Лена. — Е, сега си наумява да отпечата десетки хиляди гръцки знамена, да ги натовари на яхтата си и да ги разпръсне в морето, така че кралският кораб да плава по килим от гръцки знамена!
Яхтата на Маркос беше прицел на подигравки за целия остров. Някога твърде луксозна, използвана за разходки по море, тя бе преправена от Маркос с толкова много надстройки, че както с право казваше Лесли, беше заприличала на нещо като морски вариант на Кристалната палата55 със силен крен надясно.
Всеки път, когато Маркос вдигнеше платна, хората се обзалагаха кога и дали ще се върне.
— Така че най-напред Маркос отпечатва знамената, а после открива, че не плават, че потъват. Тогава им слага кръстчета от дървени летви, за да останат на повърхността.
54
Южно растение с месести корени, което се е смятало за чудотворно в Средните векове. — Б.пр.
55
Огромна стъклена изложбена зала в Лондон, построена през 1851 г. и изгоряла през 1936 г. — Б.пр.