— Звучи много хубаво — каза мама.
— Ако се осъществи — усъмни се Лари. — Нали знаете какъв организационен талант притежава Маркос? Спомняте ли си рождения ден на Константинос?
През лятото Маркос беше организирал пищен излет по случай рождения ден на племенника си Константинос. Очакваше се разточително пиршество с какво ли не: от печени прасета до дини, напълнени с шампанско. Всички знаменитости на Корфу получиха покани. Единствената беда беше, че Маркос объркал плажовете и докато седял самотен на един отдалечен плаж на юг сред изобилие от храна, с която може да се нахрани армия, знаменитостите на Корфу, изпотени и гладни, го чакали на друг далечен плаж на север.
— Е — изразително сви рамене Лена, — не можем да го спрем. Натоварил е всичките знамена на корабчето си. Изпратил е в Колура човек с ракета.
— Човек с ракета ли? — попита Лесли. — Че защо?
Лена изразително погледна нагоре.
— Когато забележи кралския кораб, да пусне ракетата — каза тя.
— А Маркос ще види изстреляната ракета и така ще има време да излезе в морето и да го покрие със знамена.
— Е, надявам се да успее — каза Марго. — Маркос ми е симпатичен.
— Мила, всички ние се надяваме на същото — каза Лена. — В селото, където е вилата ми, си имаме един малоумен. Той е много мил, tres sympathique56, но не се готвим да го изберем за кмет.
И с тази прощална хаплива забележка Лена ни напусна.
Следващият, който пристигна, беше полковник Велвит, обзет от възбуда.
— Да сте виждали случайно трима малки дебели бойскаути? — попита той. — Не? И аз така си мислех. Калпазани! Диваци! Излезли вън от града, облечени в униформите си, и се върнаха мръсни като прасета. Поръчах им да се изчистят, а те изчезнаха.
— Ако ги видя, ще ви ги пратя — успокои го мама. — Не се притеснявайте.
— Благодаря ви, скъпа госпожо Даръл! Не бих се притеснявал, но тия дяволчета играят важна роля в шествието — каза полковник Велвит, като се накани да продължи търсенето. — Разбирате ли, те не само че са част от ивиците на флага, но играят роля и при разрушаването на моста!
И с тези загадъчни думи той си тръгна, подтичвайки като гонче.
— Мост ли? Какъв мост? — попита озадачена мама.
— О, това е част от представлението — каза Лесли. — Освен всичко друго, ще построят и понтонен мост над въображаема река, ще прекосят реката и подир това ще дигнат във въздуха моста, за да попречат на врага да ги последва.
— Винаги съм си мислела, че бойскаутите са миролюбиво настроени — каза мама.
— Не и на остров Корфу — поправи я Лесли. — Те вероятно са най-войнолюбивите му жители.
В този миг пристигнаха Теодор и Кралевски, които щяха да бъдат заедно с нас върху автомобила.
— Получи се… хм… как да ти кажа, малък пропуск по отношение на салюта — докладва Теодор на Лесли.
— Знаех си! — ядоса се Лесли. — Тоя глупак комендантът! Казвах му аз, ама на него през едното му ухо влиза, през другото излиза. Казах му, че тия венециански гюллета ще избухнат!
— Не, не… Хм… Не са избухнали… Поне засега — обясни Теодор.
— Не, не че не са определили точно времето. Комендантът много настоява салютът да бъде даден в мига, когато кралят стъпи на гръцка земя. Затруднението явно е дошло… хм… защото иска да му бъде даден сигнал от пристанището, за да може канонерите да го видят от… хм… крепостта.
— И как ще се уреди въпросът? — попита Лесли.
— Изпратил е на пристанището един капрал с четирийсет и пет — калибров револвер — каза Теодор. — Капралът ще стреля в мига, преди кралят да стъпи на сушата.
— А знае ли да стреля? — попита с недоверие Лесли.
— Хм… Да… Ама аз загубих доста време, докато го накарам да проумее, че е опасно… хм… да прибира оръжието в кобура, както е заредено и с махнат предпазител.
— Ама че тъпак, ще си простреля крака така! — рече Лесли.
— Голяма работа — каза Лари. — Положително ще се пролее кръв, преди слънцето да залезе. Надявам се, Теодор, че си носиш аптечката, за да даваш първа помощ.
— Не говори такива неща, Лари — помоли го мама. — Започвам да се притеснявам.
— Ако сте готови, госпожи Дарълс, време е да тръгваш — каза появилият се Спиро. Мургав и намусен, той приличаше на гаргойл57 от Парижката Света Богородица, който е заминал на почивка. — Вече е много престъпкано.
— Претъпкано, Спиро, претъпкано — поправи го Марго.
— Нали това казах, госпожици Марго? — обиди се Спиро. — Но вие не се притесняваш. Ще ги затрия от пътя си с клаксона.